Оправданието на Анри

Онзи ден, по-скоро онази вечер на 18 Ноември Тиери Анри (или Хенри, както обичам да го наричам) изигра основната роля в класирането на френският национален отбор на финалите на Световното в ЮАР. От два дни всичко живо по света го оплюва, подиграва се и на него, и на Франция, занимава се с моралът на французите. Намесват се ФИФА и УЕФА, капитанът на ирландците Кийн откри конспирация начело с Платини и Блатер.
Аналогии с "Божията ръка" на Марадона.
Хайде де ...
Я да се подсетим за някои моменти от историята

Е, какво го оплюват Анри?
Я се поставете на негово място, на мястото на всеки французин. Завършили са втори в групата след Сърбия (пак некви там от Балканите), налага се да играят бараж, за да се класират на световното, губят с 0:1 от Ирландия и се очертават дузпи, които вече струваха един полуфинал (Испания 82) и един финал (Германия 2006) на горката Франция.
А най-важното е датата - 18 Ноември.
Аз да бях на негово място, с две ръце щях да я хвана и направо да я метна във вратата. Като Апостол Карамитев в "Любимец 13".
Всъщност, целта на този коментар е малко злобничка - просто франсетата за пореден път доказаха, че големият футбол в Европа го играят Англия, Германия, Италия и Испания. Франция - не.
А и все пак е приятно да си спомниш ... "г-о-о-о-л, Господ е българин!". Много гадно беше, в последната минута.