Капан за патриоти

Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение песента. Той
питаше Дамянча Григорът да му тълкува всеки един стих. Всеки други би
сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия хора, които не могат да отговарят
на трудни въпроси. При това, сега му се даде случай да изпита силите си. Той
запродаде бея по най-естествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча,
изражавала сърдечната любов на графа към графинята. Графът й казва:
„Обичам те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той 
казва, че ще издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му казва, че 
ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде милостиня на сиромасите, и ще 
направи сто чешми от мрамор.
— Че много чешми, по-добре да направи и мостове за хаир — пресече го беят.
— Чешми, че в Немско водата е малко, та пият повече бира хората — отговори
Григорът.
Беят клюмна одобрително на това решение.

За сведение на пишман-патриотите: голяма част от революционните песни на българите са български текст върху турска мелодия - който трябва, го знае. И не е точно "заемка" от турския фолклор (както дебелашки и гузно го представи Местан), по-скоро е хитрост на нашите предци - турците са мислели, че пеем техните песни с наш текст (и наистина става въпрос за любовни песни). А ние сме пели "Къде си вярна, ти любов народна?" през това време и сме минавали метър. Епизода в "Под игото", където българите пеят бунтовни песни пред бея, а Дамянчо Григорът му превежда, че графът обича жена си 1000 път повече отпреди, а тя му отвръща, че ще си продаде ялмазите и ще построи 100 чешми за сиромасите почива на реални факти.

За сведение на пишман-българските граждани: Върнахме ви имената, говорите си на турски свободно навсякъде, не ви връщат от болницата, ако сте с шалвари,  5 sahat haberler по националната телевизия ви пуснахме, джамии строите свободно, какво повече искате? Дали е нормално на предизборна среща да се пее народна/любовна или каквато и да било песен на чужд език, още повече на турски е доста спорно. Не я виждам предизборната логика на Лютфи Местан: събираме се с гласоподавателите, обясняваме им кой е новият инструмент, който разпределя финансовите потоци в държавата и накрая пеем турска любовна песен. Остава само да викнете Юзеир Юзеиров да рецитира "Аз съм турчин, син на турчин" и да се окаже, че Вазов е копирал и той нещо от Анадола.

По принцип: Мисля, че е крайно време да престанем да се комплексираме на тема "турско робство". Това е било в миналото, нито ще го върнем, нито ще го оправим.
Но също така си мисля, че е крайно време да заведем турски държавник (Ердоган е най-подходящ) в Батак - да ни обясни оттам, от историческата църква, как турците са се грижили за нас и как са ни пазили от другите народи 500 години. С други думи - да получим извинение за петте века насилие, асимилация, безправие, скотско съществуване.
Турската песен на ДПС беше капан - капан за пишман-патриотите у нас. За онези, които на две ракии почват да искат "Циганите - на сапун, турците - под ножа!", а след още две почват да си броят моретата - да видим дали са пораснали или още реагират като бик на червено. Беше и тест какво може да си позволи ДПС, оказа се - доста, но най-вече беше капан.

Да се видят колко са първосигнални някои хора.