Двойникът

История с интересен замисъл, но прекалено раздута и отегчаващо скучна на места. 

Млад гимназиален учител по история гледа някаква евтина комедия, която му препоръчва негов колега - учител, и открива, че един от второстепенните герои е негово точно копие.

Следва разследване от негова страна, за да открие името на героя, открива го и преминава към следващия етап: да открие адреса му и да се срещне с него. В процеса на търсене той прозвънява хората от телефонния указател, които се казват като актьора. След като удря на камък, решава, че това е псевдоним, и пише от името на приятелката си до кинокомпанията, с молба да му посочат истинското име на актьора и получава отговор, в който не само е посочено името, но и адреса на въпросния актьор.

В крайна сметка в историята се намесват 4 човека - учителят по история, неговата приятелка, неговият двойник-актьор и съпругата му. Двамата двойници се срещат във вилата на актьора, откриват, че са абсолютни копия, абсолютно еднакви - ръст, очи, коса, белези, дори гласовете са им еднакви, единствено актьорът е роден с половин час по-рано. Двамата решават да не се търсят и срещат повече, но учителят изпраща на актьора една изкуствена брада, която е ползвал като реквизит в търсенето си, а актьорът се докача нещо на чест, пък се разравя в тази история с писмото, разбира, че е писано от името на приятелката на учителя, а не лично от него, пък почва да претегля кой е по-прецакан в случая, а бе въобще, големи разсъждения, голямо нещо. Накрая актьорът решава, че той и жена му са по-прецаканите и за да изравни резултата, отива дегизиран в къщата на учителя и му съобщава намерението си: обадил се е на приятелката на учителя (естествено, представил се е за него) и си е уговорил среща с нея в извънградската вила на "негов" колега от училището (всъщност неговата вила). Целта му е да преспи с нея, като се представи за учителя, като по този начин ще изравни резултата. Но за целта му трябват дрехите на учителя, неговата кола, както и документите му. Той оставя всичко негово в квартирата на учителя - дрехи, документи, ключове за колата, дори венчалната си халка. 

И тръгва.

А на нещастният учител нищо друго не му остава, освен да отиде в апартамента на актьора и да направи същото със съпругата на актьора. Само че, за да разбере онзи у кого е последното десет, носи със себе си една историческа книга, която ще остави на бойното поле, да знае съперникът му.

Само че на другата сутрин, докато чака актьорът да се прибере, за да види лицето му, онзи не се прибира, закъснява, нашият учител започва да се тревожи, излиза от дома на актьора, оставяйки съпругата му да се чуди какво не е наред в брака им, отива до една телефонна будка, набира номера на приятелката си, вдига му майка и (която не го обича много-много), представя се за неин колега от банката и разбира, че сутринта приятелката му е загинала заедно с годеника си в автомобилна катастрофа.

Тогава учителят разбира, че той вече не е учител - официално е загинал, вече са уведомили полицията, работата му, майка му...

Учителят успява да се свърже с майка си, срещат се в един хотел (не може да се появи с чужда кола и чужди дрехи в апартамента си), разказва и цялата история, той вече не може да бъде "той", той вече е актьорът, не може да посещава майка си, поне без да се дегизира, връща се в апартамента на актьора, разказва всичко на жената на актьора, казва и, че отива някъде на друго място, все още не знае къде, но тя, след като преминава първоначалният шок, му предлага да остане при нея и да заеме мястото на актьора в живота.

Въобще, според мен, варианти за края на историята бол, авторът се е спрял на този.

А накрая се оказва, че двойниците са повече от двама, малко така за интерес, и книгата свършва с пистолет.

Като замисъл - добре, но прекалено раздута, прекалено много терзания, забелязвам го вече във втора книга на Жозе Сарамаго и на места е адски изнервящо.

Не бих я препоръчал за четене обаче.