 |
| ... и най-сетне! |
Ей това на снимката съм аз в последната една година.
Ама точно съм аз.
Първо съм аз, обвит в тинята на посредствеността и липсата на перспектива пред мен. После съм пак за, когато осъзнавам, че трябва да променя нещо и започвам да работя в тази посока, след това съм пак аз, при първите опити да се измъкна, накрая съм аз в началото на есента, когато впрегнах всичките си сили и най-накрая съм аз от вчера.
От една година се опитвам да си сменя работата. Причини - дал Господ.
Едно на ръка, че ме пратиха във Враца без да ме питат мога ли - не мога ли, искам ли - не искам ли, ставам ли - не ставам ли; второ - че от мен се изискваше да си върша работата на възможно най-високо ниво, докато за други колеги, (включително и хора, които бяха над мен в йерархията) това изискване не важеше и я караха през пръсти (а когато се осерат нещата познайте кой е виновен?). Трето - самият проект във Враца е толкова забатачен, толкова осран отвсякъде, толкова малоумно ръководен (става въпрос за градската пречиствателна станция), че може да се определи само като "джамахирия" - нещо, което никой не го знае какво е и никой не го е виждал. Четвърто - че около мен изведнъж се оказаха хора, компетентни по всички въпроси, знаещи отговорите на всичко, можещи всичко и накрая крайният резултат беше нищо.
От една година се опитвам да се махна от фирмата, за която работех до вчера.
Една година се мъча да се махна посредствеността, от интригите, от клюките и от връзките; една година се мъча да избягам от българската действителност, от начина, по който се прави бизнес в България (Джуджи ме настигна), от евтините шмекерии, от байганювщината и андрешковщината, от грандоманията на разни мижитурки, от мимикрията и предателството на хора, с които съм работил.
И накрая какво - "о-о-о-о, Момчо, как си?", "Как е Враца, кога ще свършвате обекта?".
Мерси, добре съм. Обекта ще го свършим когато си платим за свършената работа.
Една година пращам СV-та, ходя по интервюта (24-каратови усмивки, "лесно ли ни намерихте?", "защо искате да смените работата си?", "каква заплата очаквате?", "в shorlist-ата сте!", "ще ви се обадим!"), една година преглед на обяви в jobs.bg, една година надежди, разочарования, ... ей, това е точно за мен работа!, ... нищо, другия път, ... докога така, наистина ли не ставам?
"В страната има голям глад за квалифицирани кадри!"
Да бе! Елате да ви обясня колко голям глад има, ще останете изненадани.
 |
| Това ми е подарък от колегите, с които бях заедно още от времето на ОКЗ Холдинг и с които се опитахме 2 години да продължим да работим така, както и преди. Не го очаквах и много ме трогна, но с тези хора хляб съм ял и сме си подавали ръка, когато е трябвало. |
И така цяла година!
Една година търся не просто да се махна от досегашната си работа, търся промяна, търся тотална промяна на областта, в която досега работех. Ако беше махане на всяка цена, аз досега да съм го направил, още миналата година да съм се махнал, есента, да съм си взел шапката и да съм напуснал, ма не ми се напуска от любов към спорта, то ако така направя, след една година пак ще търся нова работа.
Една година се пазя да не избия зъбите на двама-трима дрисльовци и една пръдла от офиса, които ми образуват нерви - и все си казвам, че и това го има в живота (образуването на нерви, не избиването на зъби)!
Затова сега се радвам на свободата си.
Мисля, че успях. Мисля, че открих точното място за мен.
А колкото до досегашната ми фирма, оставям там не малко приятели и не малко дребни душици. Ще ми е мъчно за първите и определено няма да ми липсват вторите.
Някой ден може би ще седна да ги изблогърствам, подобно на Джуджи (планирам го!).
Дотогава обаче има време, сега е момента да си сипя едно и да се радвам на успеха си. Имам всички основания да вярвам, че в понеделник ще направя още една крачка напред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!