Россия без Пут!

Остарявате, Владимир Владимирович!

На победителите - честито.

А просто за протокола, малко статистика.

• Хрушчов - заема поста Генерален секретар на ЦК на КПСС (на практика президент на СССР, оставям на страна формалностите) на 59 години. 
• Брежнев - на 57 години; 
• Андропов - на 68 години; 
• Черненко - на 72 години; 
• Горбачов - на 54 години 
• Елцин - на 60 години; 
• Путин 2000 г. - на 47 години; 
• Медведев - на 43 години; 
• Путин 2012 - заема поста на 59 години. 

Като цяло, аз не обичам следните два стереотипа: младите са носители на новото, на промяната и задължителния опит на възрастните хора. Първото клише, ако беше вярно, управляващите щяха да са на по 20-25 години и щяха да ходят на работа с колело или ролери; второто води до позната ни от края на комунизма геронтокрация - само погледнете снимките от онези години. Горбачов си е направо комсомолец с неговите 54 години в сравнение с Андропов и Черненко. И същата геронтокрация и в останалите източноевропейски страни - Живков, Чаушеску, Кадар, Хусак, Хонекер, Ярузелски - до един бяха на по 60 - 65 - че и 70 годишни в края на 80-те. А старците от Президиумите бяха до един незаменими, светът се свършваше без тях. И дори си позволяваха да ни разиграват малки циркове - аз съм чел за подадени оставки и от Брежнев, някъде около 1977, и от Сталин, мисля че след войната си позволява един театър. И всичко е отхвърлено театрално, истерично ("На кого ни оставяш, бащице?") и лакейски. 

Нормалната практика в нормалните страни е следната - президента си отива, пише мемоари, пътува и изнася лекции, участва в международни прояви (повече за цвят, отколкото активно) и от време на време се среща с политиците от своето време. Изключение от това са Лех Валенса, Петър Стоянов, а сега и Георги Първанов - всички се опитват да се върнат в политиката, безуспешно. 

Е, и Уго Чавес...

Русия май наистина няма път пред себе си днес... 

Разбира се, само Путин може да се върне когато и както си поиска, очевидно. Само че Путин 2000 и Путин 2012 са две различни неща. Най-малкото тигърът вече е стар, вече не тича толкова бързо, не скача толкова високо, не е толкова пъргав, станал е ленив, изгубил е рефлекси. Антилопите вече не се страхуват толкова силно. Доказателствата за това са митингите против Путин от 4 Декември насам. 

Моите опасения не са породени от факта, че Путин е отново избран за президент на Русия (то пък един избор - Путин, Зюганов, Жириновски) - те руснаците си го избират, да си го чукат в главата; аз ако трябва да се притеснявам за нещо, това е откъде да намерим бойкомет за изборите у нас догодина. Друго ме притеснява - толкова голяма страна, толкова могъща и силна, а повече от 20 години не може да намери своето лице, не може да намери подходящия път и подходящия водач. И вместо да заеме действителното си място на световен лидер, продължава да се държи като слон в стъкларски магазин - и продължава да има комплекси от американците. Не е нормално 20 години след промените да се мериш във всяко нещо със света "оттатък". Това значи, че все още живееш в разделената Европа и е напълно нормално да си избереш за президент агент на КГБ.

Откровеният идиот в САЩ

А за да изясня съвсем позицията си, аз също ще погледна към Америка (тъй или иначе Чуров реши да ги учи на демокрация) - там няма такъв незаменим лидер - президентите идват и си отиват; кандидатите за президент минават през първични избори и цялата страна ги гледа, там няма скрито-покрито или пък публично обявяване на вече известното пристигане на Спасителя. Видимата разлика, обаче, между Русия и Америка е в това, че дори при откровен идиот начело на правителството в САЩ, там системата на демокрацията функционира безотказно. Докато в Русия е необходимо само да се припомнят изпълненията на Елцин - като се почне от сериозния запой в самолета и оставил ирландската министър-председателка на сухо, та се свърши с пощипването на секретарки и дирижирането на армейски хор. 

Втория път обаче вече не е смешно!