Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.

Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.

Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.

Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?

Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 

Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.

Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.

Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.

Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!

Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.

Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.