Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи

Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.

Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.

Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 

Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.

Та това обаче беше преди месец.

Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 

- Добре де, що не се напъна да я биеш?

- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.

- А как бяхте с времето?

- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.

- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?

- Ами ако ме матира за 40 секунди?

Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки от много отдавна. Заради тях се наложи
да стана в 8 в неделя сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим на спокойствие, без
да бързаме. Накрая оставихме една за Малкото чудовище, което после като го питах "Ти какво закуси
тази сутрин бе, тати?", и тя ми отговори "Попарка!".   "Ми кой ти я направи?". "Баба!" Ти да
видиш, баба и я направила попарката!

Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.

- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!

- Ми що не го би?

- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.

Та така, на тати юначето пак мачка!