Мариус на 50

Май вече наистина минавам в една друга възраст.

А си мислех, че това време ще дойде след ~10 години.

Както и да е.

Мариус се появи в началото на 90-те. А за мен началото на 90-те бяха много хубави години - нови времена, нов морал, нови неща, много нови неща ... Преди време, не помня къде го четох, попитали един руснак в средата на 80-те кога е било най-добре за него: при Сталин, при Хрушчов, при Брежев или при Горбачов. И най-неочаквано онзи казал: "При Сталин". "Ама защо?", попитал го, та тогава имаше терор, чистки, ГУЛАГ, войната ... "Защото тогава бях млад", казал руснакът. 

Та така и с мен, вече оценявам нещата когато бях млад по друг начин. А и вече други са времената, когато бях млад. Спомням си началото на 90-те, когато бях още подрастващ тийнейджър, та тогава бяха модерни Мариус и Андрей Баташов, вторият особено в "Секс, наркотици и рокендрол". Да си призная, пиесата я гледах някъде в края на 2004 година, но вече без Андрей Баташов в нея - участваха Дони, Ивайло Христов и Коцето-Калки, но Андрей Баташов не. Така и не видях защо го наричаха секс-символ.

Отклоних се.

Мариус обаче винаги ми е харесвал. Да си призная, до вчера вечерта и него никога не бях го гледал на живо, само откъси в youtube или нещо по телевизията, но пък имаше безброй интервюта с него: и в Шоуто на Слави, и в предавания за култура, и къде ли не. Но репликата, която ме спечели на негова страна я каза през 97-ма в едно интервю, ако не греша, за "Труд": "Писна ми по улиците да ми викат, че съм педераст, аз като че ли не знам!". А аз тогава бях войник.

Та Мариус, да му го призная, никога не е парадирал със сексуалните си предпочитания. Веднъж си обръсна веждите, каза, че в Япония така обявявали сърдечните си раздели и до там, нито седна да се обяснява, нито да се разпростира надълго и нашироко. За Мариус, трябва и това да му го призная, когато попадаше във фокуса на обществото, за него съществуваше театърът и само и единствено театърът. 

Мариус нищо веднъж не свърза таланта си със сексуалната си ориентация. Напротив, Мариус винаги е отделял нещата. Сърдечните трепети и копнежи на Мариус никога не са били обществено достояние, в крайна сметка, пред обществото Мариус беше актьор и режисьор, а не педераст. 

Мариус никога не участва в гей-парад, а мнението му за тях е, меко казано, негативно.  Мариус никога не свърза своя талант със своята сексуалност, за разлика от много други незнайни лапнипишковци. 

Та ей затова в събота отидох на спектакъла му. 

Беше спектакъл, признавам го.

Вярно, някои неща така и не ги разбрах, но това не пречи да си призная, Мариус е уникален талант за нашата България. Уникален! Това е човек, който живее с театъра, който диша със сцената, чието сърце бие за публиката.

Мариус се раздаде, казвам го с ръка на сърцето. Въпреки, че не го разбрах на места.

Монолозите по Хайтов - иди-дойди, харесаха ми. С Хайтов се разбираме, чел съм го и го чета, не ми е непознат, та да седнеш Хайтов да поставиш като пиеса (добре де, моноспектакъл) и да се хареса на публиката, не си чак пък толко` смотан. С Чехов същата работа, и там имам впечатления, и него съм чел, криво-ляво, и там съвпаднахме (макар че, според мен там Мариус излишно се прави на идиот). С Достоевски обаче аз не се разбирам, така че частите от моноспектакъла, които бяха изградени върху произведенията на Достоевски съвсем не ми допаднаха. 

Съжалявам. Може би толкова си разбирам, а може би не е задължително да ми хареса всичко и на 100%.

Радвам се, обаче, че гледах Мариус на живо.