19 ноември 2019

Пилотката

Малко хора знаят къде точно е разположена Чернобилската АЕЦ. Чернобил е градче в Украйна, но е много близо до границата с Беларус. А противно на всички очаквания, най-пострадалата и заразена страна не е Украйна, а Беларус. Просто облакът се насочва натам ... 
Светлана Алексиевич е беларуска писателка, автор на "Чернобилска молитва". Това е само една от историите в нея. 
Никога досега не съм чел толкова тежка книга.

Ние пътувахме към електроцентралата ...
А срещу нас вървяха колони с евакуирани. Машини. Добитък. Ден и нощ. При мирен живот...
Пътувахме ... И знаете ли какво видях? Отстрани на пътя. На слънчева светлина ... Един такъв тънък блясък ... Нещо кристално блестеше ... Дребни частички ... Пътувахме към Калинковичи, през Мозир. Нещо преливаше ...
Разговаряхме помежду си. Удивихме се. В селата, в които работехме, на листата веднага забелязахме прогорени дупчици, особено на вишните. Късахме краставици, домати - на листата и там черни дупчици... Есен. Пурпурни от плодове храсти касис, от плодове клоните се огъват до земята - естествено, че няма да се удържиш. Ядеш. Обясняваха ни, че не трябва. А ни е псувахме и ядяхме.
Тръгнах .. А можех и да не отивам. Писах се доброволец. В първите дни там не видях равнодушни, после се появи вакуумът в очите, когато привикнахме. За орденче ли тръгнах? За привилегии? Глупости! На мен лично нищо не ми трябваше. И апартамент имах, и кола ... Какво още? А, вила ли ... Имах, всичко имах. Включи се мъжкия хазарт... Отиват истинските мъже, на истинска работа. А останалите? Да си стоят вкъщи под полите на жените си... На един, донесе справка, жена му ще ражда, друг имал малко детенце ... Да, рисковано е. Да, опасно е - радиация, но все някой трябва да го свърши. А как тръгваха бащите ни на война?
Върнах се вкъщи. Всичко свалих от себе си, дрехите, с които бях там, и ги изхвърлих на боклука. А пилотката я подарих на малкия си син. Много ме молеше. Носеше я без да я сваля. След две години му поставиха диагноза: тумор в мозъка ...
По-нататък го допишете сами... Аз не искам да говоря по-нататък...

П.П. Много здраве имат американците с техния сериал "Чернобил". Много ...

3 коментара:

  1. Четох книгата, но гледах и сериала. Разбира се книгата си е книга, винаги е най-добрия избор. Но не си съвсем прав :) американците за пръв път създадоха добър нехоливудски шит, ако и да е по книга на беларуска писателка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждаш ли, в момента съм в средата на книгата; това, което американците не могат да предадат е съветската упоритост: Ние ще победим! Кого ще победите? С кого воювате в момента? По-силни сте от атома?
      Иначе дай им на американците да обрисуват корумпираните и некадърни лидери на СССР и да се запита човек как такава държава им беше политически противник цели 50 години?

      Изтриване
    2. E да, няма как американците да станат руснаци :) Но книгата наистина е потресаваща, на моменти се разплаквах, а аз съм от жените, които не плачат на филми и книги :)

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!