Първо, липсва хепи-енд в класическия му вид.
Второ - има силно изразен злодей, който до последно не се знае дали ще надделее над добрия.
Трето - много интересна тема, около която се гради сюжетът.
Мога и още да изброя, но това стига.
Имаме двама приятели от детските години, които са завършили Семинария. Единия отива да учи за полицай, а другия - да си доучва богословието във Ватикана. В крайна сметка и двамата попадат в полицията, кой по-рано, кой по-късно.
Докато един ден най-добрият приятел на Матийо Дюрей е намерен в реката, преминаваща покрай къщата му, с тежести върху себе си и с икона на Архангел Михаил в ръката.
Самоубийство? Че той не е такъв тип (че кой пък е?)!
И тук идва интересното - Матийо Дюрей започва да проверява върху какво е работил приятелят му. Убийства, пътувания в провинцията, в Сицилия и (отново) осакатени трупове и множество психопати. Само че този път Гранже намесва религията.
Случвало ви се е (нета е пълен с подобни истории) да четете за клиничната смърт и как всеки, преживял клинична смърт, описва една светлина, силна и ярка светлина и разбира, че това е самият Господ.
А ако вместо светлина видиш мрак, непрогледен мрак, тогава какво - пак ли си видял Господа или точно обратното?
Гранже залага на второто и му се получава една много приятна и увлекателна история за борбата между църквата и секта сатанисти, които са приели, че са видели Дявола. Дюрей пътува между Франция, Швейцария, Италия, Полша и отново Франция, среща се с кардинали от Ватикана, лекари, свещеници, полицаи и кой ли още не. Няма го пишман-мистицизма на Дан Браун, нещата са много по-просто измислени, отново има купища трупове, които са в доста интересно състояние. Има и малко "научна фантастика" по отношение на убийци, жертви, време на убийството, кой, кога, как, дали е имал време, алиби ...
И накрая, както се очаква, се състои битката между Доброто и Злото.
Доброто побеждава - само че не по начина, по който се очаква.
Доброто побеждава - само че не по начина, по който се очаква.
Една от най-добрите книги на Гранже, препоръчвам я на всеки.
________________________________________
________________________________________
* "Лишените от светлина" е мой превод. Оригиналното заглавие е "Le serment des limbes" - "Заклетите в тъмнината" или нещо подобно. Limbe е термин, използван в средновековното католическо богословие и означаващ състояние или място на пребиваване на душите на умрелите, които не са попаднали в рая, но не което място не е ад и не е чистилище.
Ама ти в оригинал на френски ли четеш? Ехеее, моите уважения!
ОтговорИзтриванеНе, не, за мое съжаление френският се оказа извън силите ми, въпреки двете години във Франция. На руски, но като търся заглавия внимавам и в превода, щото на различните езици преводите са различни.
ИзтриванеАко все пак държиш на уваженията, жена ми говори френски и чете.
Е, тогава значи на жена ти уважения ;) Френски и руски са другите езици, които ми се иска някога да науча.
ИзтриванеАми аз доста книги свалям от руски сайтове по простата причина, че на български е единствено читанката. Руснаците такива работи като авторски права много-много не ги тачат и при тях изборът от книги е огромен. Много често проверявам в уикипедията конкретен писател, и после в руския вариант на страницата му намирам заглавията на книгите му на руски, за да ги сваля.
ИзтриванеВ Читанката има повече, отколкото мога да прочета за един живот, отделно всеки път когато се прибера или някой ми идва на гости се сдобивам с 4-5 нови книги на български, така че не мога да се оплача, имам достатъчно за четене, а времето и без това ми е кът. Много специфично желание трябва да е, че да го търся на чужд език.
ИзтриванеНа руски излизат много по-бързо, отколкото на български, справка - Джон Гришам. Докато му излязат на български книгите, аз съм ги свалил на руски и съм ги прочел. "Рекетьорът" например, го има в Читанката отскоро, а аз го свалих и го прочетох преди година и половина.
Изтриване