Пасажерът

На Жан-Кристоф Гранже попаднах след една публикация в Adme.ru, в която беше включен един от последните му романи, "Пасажерът". Та първо го изтеглих, прочетох го, оказа се над средното ниво, но като цяло е подчинен на една особеност на романите на Гранже, на която ще се спра друг път. Като цяло обаче е приятен, чете се лесно въпреки завързания сюжет.

Става въпрос за психиатър (Матиас Фрер), който е на нощно дежурство и в му докарват пациент с амнезия. В същото време близо до болницата е открит труп, и то с надяната бича глава на него. Прекалено необичайно е за съвпадение и психиатърът решава да излекува амнезията на пациента си и да разбере какво го свързва с убийството. И докато му лекува амнезията пациентът му е убит, а самият психиатър се оказва преследван от наемни убийци, с чужда самоличност и нужда да се скрие.

В същото време една полицайка (Анаис Шатле) разследва убийството до болницата и тръгва по следите на Фрер.

Трябва да кажа нещо характерно за книгите на Гранже - почти навсякъде има две паралелни сюжетни линии, които в даден момент се преплитат. Така е в "Пурпурните реки" например (най-известният роман на Гранже), така е и тук. Бащата на Анаис е френски магнат, който произвежда вино, но не винаги е бил винопроизводител, а през 70-те години е участвал като военен специалист в тайна военна мисия, с която Франция е оказала помощ на Чили след преврата на Пиночет. 

Работи му фантазията на Гранже, не мога да отрека.

Накратко, Фрер на няколко пъти успява да се измъкне от убийците, които го преследват, като учудващото е, че всеки път те го намират където и да се скрие. Оказва се, че има и поставен предавател в главата му (носа му), после се оказва, че Фрер периодично е преживявал периоди на амнезия и след всеки период се оказва със сменена самоличност - психиатър, художник, фалшификатор на документи. Всяка една метаморфоза, всяка една смяна на самоличността му е съпроводена с ритуално убийство с митологична връзка. Накрая Фрер се озовава пред родната си къща, където открива някакви следи към миналото си, към родителите си (емигранти от Полша) и - бам! - оказва се не син на баща си, а на гинеколога, който е преглеждал майка му, докато тя е карала проблемна бременност и се е наложило единия от близнаците в утробата и да бъде умъртвен още преди да се роди.

Паралелно с това Анаис Шатле е отстранена от делото, намира си амфетамини, за да не губи време в спане, стреля по полицаи, арестувана и затворена е, оказва се, че в дъното на цялата тая работа с Фрер стои организация, един от ръководителите на която е баща и ...

"Мъртвите сибирски полета"!

Но все пак, романът си струва, интересен е, препоръчвам го.