21 март 2015

Гората на мъртвите


"Гората на мъртвите" е поредният роман на Жан-Кристоф Гранже, с който ще Ви занимая.
В моята класация книгата е някъде по средата.
Всичко започва с няколко брутални убийства в центъра на Париж. Жертвите са жени, които първоначално (а и след това) нямат връзка помежду си. Единственото, което ги свързва, е бруталното осакатяване на труповете (което е характерно за "жертвите" в романите на Гранже, има го почти във всеки от тях), неразгадаемите знаци, оставени от убиеца около местопрестъплението, следите от канибализъм.
Разследването на убийствата е възложено на Жана Крулевска, млада следователка от парижката полиция. А Жана, като жена, тръгнала да прави кариера, страда от липса на мъжко внимание и разследвайки възможните заподозрени пуска на подслушване и психоаналитикът, при когото ходи последният и приятел.
Което се оказва крайъгълният камък в романа.
Както вече отбелязах, при Гранже има две сюжетни линии, които в един момент се пресичат. Втората линия в случая отвежда към Аржентина и годините на военната хунта, където в едно забравено от Бога място военните са създали затвор за измъчване на политическите противници на режима. Разследването на Жана обаче първо я отвежда до Манагуа, после до Салвадор и Панама (или Хондурас, обърках се вече) - навсякъде открива следи от убийства, подобни на тези в Париж и едва тогава се отправя към Аржентина.
Ах да, в Париж "случайно" се среща с подслушвания психиатър, харесва си го, а той в един момент изчезва в Никарагуа. "Случайно" се срещат след това някъде по Централна Америка и решават да продължат разследването заедно.
В Париж едната от жертвите работи в лаборатория за кръвни изследвания, а другата е антрополог. Има и трета жертва - полицай, следовател, колега на Жана, който умира в пожар часове, след като и се обажда и споделя с нея, че вижда каква е връзката между двете убити жени.
През цялото време резултатите на Жана навеждат на мисълта, че става въпрос за някакво антропологично откритие, за някакви пра-исторически хора, оцелели до ден-днешен или нещо подобно, докато в един момент финалът е прекалено банален - висш офицер от аржентинската армия спасява едно от децата на убитите в затвора противници на режима и от там се почва всичко.
Няма да издавам повече подробности от книгата.
Самият финал е достатъчно "холивудски", но нали все пак Доброто трябва да победи.
Като цяло романът става за четене, приятен е и държи в напрежение почти до края.

2 коментара:

  1. Тези " случайни " случайности май са му малко характерни :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, опитва се, но като му прочетеш няколко книги и става предсказуем. И въпреки това е приятен за четене, много му работи фантазията и с изключение на "Полетът на щъркелите" и "Братството на камъка" историите са му интересни.

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!