Кайкен

"Кайкен" е последният засега роман на Жан-Кристоф Гранже. Иначе "кайкен" е нож, с който се прави харакири. 

Не всички романи на Гранже са на ниво, този специално поне за мен е средна ръка.

Историята - в Париж избухва серия от убийства на бременни жени, които не просто са убити, а са зверски измъчвани и изгорени. Следите водят към собственика (Патрик Гийар) на верига от автосервизи и автокъщи. В същото време разследването се води от полицай (Оливие Пассан), който е вманиачен на тема "Япония" до такава степен, че дори си и е взел жена-японка. 

Плюсовете - динамиката на действието е основния и единствен плюс.

Минусите - както вече казах преди, фантазията на Гранже работи на пълни обороти. Гийар се оказва първо - сирак, отрасъл по интернати (също както Пассан), хермафродит, който незнайно как е забогатял и е започнал собствен бизнес, маниак, който изкормва бременни жени и изгаря плода им, вярвайки, че по този начин ще се прероди като Феникс.

Абе бива, бива психопати по книгите, ма чак пък такъв ...

Паралелната линия с Оливие Пассан също е пълна с подобни изненади. Там се оказва, че Наоко, съпругата-японка, въобще няма матка, а двамата имат две деца. Тя една дълга и широка история се разплита в един момент около тая липсваща матка и двете деца, че измами, че тайна сурогатна майка се появи и накрая всичко това свърши с един самурайски бой между двете бивши приятелки - японки.

Леко е пресолил манджата в този случай Гранже, единствено това мога да кажа, но в общи линии до последно се питаш какво става. Иначе накрая, когато действието се пренася в Япония нещата стават по холивудски ясни - добрите ще спечелят и този път.