Империята на вълците

Интересно пише Жан-Кристоф Гранже, интересни са му книгите (с едно-две изключения), едно само не му харесвам - прекалено много залита в края.

В "Империята на вълците" както винаги се развиват две сюжетни линии, които в един момент се преплитат - от една страна са убийствата на жени в "Малката Турция" (турския квартал на Париж) и тяхното разследване, а от друга - проблемите с паметта на Анна Хеймс, съпруга на високопоставен френски полицай. Съпътстват я провали в паметта, неразпознаване на лица (конкретно на мъжа и), бели полета в спомените. В един момент двете линии се преплитат.

Книгата започва като трилър, но завършва като политически детектив. Интересни са историческите препратки, описанието на "Сивите вълци" и раждането на тази организация, разрастването и, свързването и с ръководните политически кръгове в Турция. Поне според мен, като за французин Гранже се е справил много добре с описанието на турските терористи. 

Както винаги, в романите на Гранже присъства и полицай, в случая е Пол Нерто. Като повечето му полицаи и Пол не прави изключение - от проблемно семейство, от малък е започнал да тренира нещо, след което неизбежно следва първото (или поне призово) място в полицейската школа. Разликата със захаросаните холивудски суперченгета е, че Пол Нерто го убиват в един момент от книгата, което, съгласете се, рядко се случва.

Между другото, Гранже очевидно обича да "използва" разни технологични джаджи - така например в телата на убитите туркини откриват много високо съдържание на въглероден двуокис, все едно са се гмуркали на голяма дълбочина. Това е една от следите, по която тръгва Нерто и преди смъртта си разбира какво значи.

Минусите в книгата са малко, но не са дразнещи. Има и корумпиран (екс)-полицай (Шифер), който е отговарял за "Малката Турция" и когото Нерто привлича неофициално, за да "пробие" в квартала. Шифер се справя повече от отлично, успява да влезе при всички тартори и накрая убива един като куче и двамата се измъкват безнаказано. Малко ми е фантастично, но да приемем, че минава.

Втория минус е свързан с Ана Хеймс - първо, се оказва че и е "ровено" в мозъка, после се оказва, че е част от проект за разработване на психотропно оръжие, с което да се създават нови "съзнания" и зад това всичко стои армията. Естествено, Ана успява да избяга от цял взвод от специалните сили на френската жандармерия, успява да си намери психиатър (психиатърка), която не само решава да и помогне, но като бонус е колежка от университета на лекаря, чието изобретение е въпросното психотропно оръжие, а в свободното си време стреля с пистолет. Черешката на тортата обаче е пластичната операция, която е преживяла Ана Хеймс и за която тя няма спомени. 

В крайна сметка на финала остават Ана и преследвачът и от "Сивите вълци", всичко се свежда до "кой-кого". В добавка е и шефът на "вълците", той е като бонус.

Ако можете да я намерите, препоръчвам я, интересна е.