 |
| Снимката е взета от тук. |
Една снимка, видяна днес сутринта преди да започна работа ме кара да пиша сега. Снимката на един баща, който се крие от репортерите на влизане в съда.
Неговият син е осакатил жестоко едно непознато момче. А после, почти като във Вапцаровата "Песен за човека" - "... Измил се, на черква отишъл подире и ... после му станало леко." Само дето му е станало леко не от посещението в черквата, а от изфукването във Фейсбук. Та в тази връзка - покажи си лицето, приятелю, защо се криеш? Синът ти е герой, синът ти е голяма работа, синът ти е пич и половина; никой не може да се ебава с него, щото като се ебават с него, и виж какво става, виж къде свършват тия, дето се опъват на сина ти. Пък и да не се ебават с него, просто трябва да се научат като минава по улицата да се дърпат на два метра, да застават мирно и да отдават чест. Сигурно сте били много горди с него, когато преди две години е влезнал в престижния техникум - бъдете горди с него и сега. Гордост от отрочето си не се демонстрира с вестник пред лицето.
Бъдете горди, че синът ви, само на 15 е пребил и оставил инвалид свой връстник. Бъдете горди, че се е научил да мрази и да убива още преди да се е научил да обича и да се радва на живота. Бъдете адски горди, че той е толкова горд от себе си, че първото, което е направил, е да се изфука във Фейсбука (къде другаде?) - макар че последното говори за липса на разсъдливост. А всъщност не е глупаво детето, я виж как се е подготвило - маска, да не се движат на групи, за да не предизвикат подозрения ... пуста социална мрежа, значи!
Мисля си, че заедно с малолетния престъпник (всъщност, ще чакаме съда да обяви Валентин за престъпник с влязла в сила присъда; все още не е) в съда трябва да бъдат и родителите му. Само че в Наказателния и Наказателно - процесуалния кодекси още няма текстове срещу лошо възпитание, а родителския контрол е сведен до това да си контролираш отрочето да не е на дискотека след 22:30. Няма, няма и да има. А трябва.
Майка ми ми е казвала следното: "Да не ти се случва това, което ти мисли майка ти!". Мислено съм се поставял на нейно място и преди да бъда семеен, и преди да се роди детето ми; а днес не се поставям, ами направо съм на нейно място. Поставям се обаче на мястото на родителите на пострадалото момче, Андрей Илчев. Представям си как те са на работа и телефонът им звъни, за да им съобщят, че детето им е пребито от друго дете без повод, без причина, ей така, за нищо. За да може един пикльо да се фука после във Фейсбука си. Представям си как са изпратили сутринта детето си на училище, а утре ще приберат от болницата един 16-годишен полуинвалид.
Ти, приятелю зад вестника, поставяш ли се на тяхно място?
Ти толкова ли не можеш да се изправиш поне пред един репортер и с половин уста поне да кажеш "Извинявайте, съжалявам за стореното от сина ми!"?
Ти, приятелю, като знаеш, се синът ти и друг път е имал вземане - даване с полиция и ДПС, толкова ли не можеш да му стегнеш малко юздите?
Ти, приятелю, наистина ли не се притесняваш какво прави сина ти зад компютъра вкъщи? С кого говори, какво се уговаря, с какви хора се свързва? Толкова ли не можа да си направиш труда да го провериш? Не ми казвайте, че е невъзможно - възможно е, хората за това толкова програми са направили. Просто по-лесния отговор е "Аз от компютри нищо не разбирам".
| Темида, дами и господа! |
Ей затова не виждам смисъл да чакам Темида да обяви Валентин Стоянов за престъпник. Защото Темида ще гледа само стореното от сина, а никой няма да постави на везните и нестореното от родителите. А от неказано и несторено се създават малки изродчета, за които по-важното е да пребият някой, който много им се отваря. Или ги гледа. Или ги дразни. Или е казал нещо си. Или е с шалче на "Левски"/ЦСКА. Или прилича на гейче. Или им е заговорил гаджето.
Единственото, за което се надявам е да получи максималната присъда. Да си я излежи със здраве. Да не го бият в затвора - просто да се дипломира като ученик от някое ТВУ, а не от престижния Строителен техникум. Да излезе на свобода след 5 години и да си потърси работа - и навсякъде, където кандидатства, да му искат свидетелство за съдимост (както на мен са ми искали). И навсякъде да получава отговор "Съжаляваме, но предпочетохме друг кандидат". Е, тоя зад вестника може и да има връзки и да го уреди някъде, при някой познат.
По-важното е да разбере тогава какво е да си провалиш бъдещето заради 15 минути бабаитлък. Да разбере какво е да промениш живота си в грешната посока заради удоволствието да напишеш на стената си във Фейсбука, че си разцепил някакъв нищо неподозиращ нещастник. Но никога, никога няма да разбере какъв ще е живота на същия този нещастник от тук нататък. Срещу това няма присъда.
Затова - свали вестника, приятелю. Темида за съжаление, няма да те осъди, но хората на улицата могат нали. Ние също имаме деца.
И на мен ми прави впечатление неспособността на българина да се извини, да признае, че е грешен и че е сгрешил. И си казвам, че за да признае грешката си, човек трябва да изпитва смирение и уважение пред себеподобните си, а за да поиска прошка, трябва да чувства вина и желание да изкупи греха си. Виждаш колко много ценности изредих само в две изречения. Същите ценности може да са изначално християнски, но в последствие се превръщат в основа на нашата цивилизация. Само че в България вече ги няма. Няма нищо.Затова средностатичтическият тъпанар се изживява като бог - в семейството си, във фейсбук, в махалата, в училище. А единствената призната справедливост е личната, егоистичната, която непременно е в ущърб на истината и жертвата.
ОтговорИзтриванеЕдна от основните причини да емигрирам бе нежеланието ми да съм жертва. Всеки божи ден гледам обратно назад с надеждата, че нещо ще се промени в българското общество (не, нямам никакво намерение да се връщам там), но за жалост става все по-лошо. Толкоз по-зле за скотовете и техните потомци, които без съмнение ще изгният в собствената си мерзост!
Уф, остави се - майката на това момче, доколкото може да вярвам на новинарски сайтове, споделила пред бТВ, че детето и също било жертва и било провокирано (визира инцидента няколко дни преди това). Направо да и се чудиш, тя разлика между състоянието на нейното и на пострадалото дете прави ли?
ОтговорИзтриванеСъс сигурност прави разлика, защото едва ли иска синът й да е инвалид, обаче за нея животът на жертвата не струва пет пари. Именно защото родителите са такива, синът им е престъпник. И може би наистина правилно преценява, че синът й е жертва - жертва на родители-идиоти.
ОтговорИзтриванеДругите престъпници в случая са медиите, които се превръщат в трибуна за малоумниците и правят апология на престъпленията. И понеже няма истински комитет по цензурата, който да коригира отклоненията от морала, в България неморалното се банализира и превръща в норма на поведение.
Не знам защо се сетих за примера на родната казарма от едното време - с извращенията, тормоза и всичките безумия... Всеки влязъл новобранец страдаше, а когато станеше "стара пушка", караше следващите новобранци да страдат. И имам чувството, че българското общество се е превърнало в една огромна казарма, в която всеки страда и кара другите да страдат под претекст, че това е морална закономерност.
Това е чудовището, което си отгледахме с мълчание - общество без принципи, чиито главни актьори отказват да носят отговорност, да признаят вина или да почувстват срам. И дори се подиграват на истинските жертви. Българската история е просто една приказка с лош край.
Ами специално това с гонката в казармата ни е внос от СССР, там се нарича "дедовщшна". Не съм чул за такива изстъпления в БА преди 9 септември. А тъй като в момента казарма няма, на практика (примера ти е много удачен) гонката се пренася в реалния живот.
ОтговорИзтриванеА си нямаш на представа каква пък дискусия се вихри във форумите на Дарик - дори се появяват хора, които защитават Валентин.