Много хора днес ще си дадат за пореден път равносметка за изминатите 22 години. За едни 10-ти Ноември е Денят на промяната, за други (повечето) - денят на поредния, този път вътрешен преврат, за трети - ден като всички останали, за четвърти - ново начало, за пети - крах на света, в който живеят, за шести ....
Вкъщи имам един брой на в. "Правда", който е от 12 Ноември 1982 г. Доста трудно намерих факсимилие от него, но все пак намерих и го копирам тук.
Да понесат тежката загуба на милионите прогресивни и трудещи се по света в Москва за погребението на Леонид Илич идват главите на всички източноевропейски социалистически страни, както и представители на африканските и азиатските строители на социализма. И ако присъствието на Живков, Чаушеску, Ярузелски, Кадар и Хусак е оправдано и напълно резонно, то прави впечатление присъствието и на премиерите на Франция и Канада, президентите на Австрия и Германия (+ Х. Д. Геншер!), редица престолонаследници на западноевропейските монархии, външните министри на Великобритания и Китай и - ей това е бингото - Джордж Буш - баща и Д. Шулц - вицепрезидента и външният министър на САЩ.
Целия списък на гостите можете да прочетете тук.
Може би някой от тях вече са усещали, осъзнавали неизбежния край на тоталитаризма и необходимостта от промени в системата - твърде е възможно. Но колко ли от тях са предполагали, че това ще стане за по-малко от 10 години?
Та така, днес някой ще отбелязват "своя" си 10-ти Ноември, други просто ще сменят денят в календара си, а трети ще се замислят и ще си спомнят за хилядите надежди, за колосалната енергия, разпиляна по площади, бдения и Градове на истината за да си кажат накрая "... и за какво беше всичко това?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!