Зурбаган

Нещо ми е тъжно, мъчно ми е... Днес сутринта говорих през скайп-а с моите домашни, дори гледах как Симеончо прави сокче от ябълки и как го изпи, а в същото време Малкото Кате от шоколадовото яйце не беше добре, беше я пипнал някакъв вирус. Та цял ден съм на тръни какво е станало с нея.

И ми стана едно такова криво, че не съм там, че не съм с най-милите си.
И ми стана криво, че съм на майната си заради едни смотани пари и заради евентуален бъдещ апартамент... колкото и да е хубаво, колкото и да има чар новия свят, непознатото, невидяното до този момент, колкото и да е силна мисълта "А бе кога друг път ще дойда тук", колкото и да се лаская, че съм част от един наистина голям проект - нищо няма тежест, когато гледам Симеончо само през скайп-а.

Е как няма да ми стане мъчно?

А ако имам възможност да избирам къде да прекарам следващата една година (в смисъл, къде да работя), душа давам да се върна в Литва. Заради фирмата съм бил в Чехия, Белгия, Холандия, Литва и сега на Мартиника - но най-ми хареса в Литва. В забравеното от Бога Плунге, в люлиноподобния Мажейкяй, в равнинната и хладна Балтика. Хем съм на 4 часа със самолет от София или 2 дни път с кола без да си давам зор.

А песента не е случайно избрана. Първо, филма "По-високо от дъгата" е сниман през 80-те години на миналия век, в които и аз съм расъл и в крайна сметка се чувствах добре. Този филм е част от моето детство. Независимо колко е наивен, смешен (от днешна гледна точка) или "социалистически".

Второ - сниман е в Талин, а разликата между Рига, Талин и Вилнюс поне според мен е повече в географската ширина. Все едно, говоря за Балтика, а тя е една и съща от Варшава до Талин (въпреки че в Естония не съм бил).

Трето - част от припева е "Я люблю это время, безнадежно люблю" - а както казах, аз се чувствах добре през 80-те години. А в Литва имах възможността да се убедя, че пост-съветското пространство пази добри спомени към съветските времена или поне към културата на съветските времена - кино, музика, книги. Ами това е - тъгата към дома премина към тъга по детството... Криво ми е.