Границите на корупцията

Ето как другарят Сталин се е борил с корумпираните. 

Налице са първите реални стъпки на кабинета "Борисов 2" в борбата му с корупцията. То все отнякъде трябва да се започне и правилно правителството започва с установяването на някакви граници, на някакви правила.

И така трябва.

Как беше преди? 

Куцо и сакато, кой откъде дойде и юруш на маслините, подкуп иска. На един му викаха "Господин 10 процента", друг направо си питаше "How much?", `ма въобще не стана ясно 10% от колко, how much в каква валута, мътни времена бяха. Както викаше Володя Стоянов, куче влачи рейс ...

И така нататък, и така нататък, да се изпадам в корупционни подробности. И нямаше контролен орган, който да следи за корупцията!

А сега ще е ясно - а си поискал над 100 000 лв, а са те пернали през ръцете. И орган вече си има.

Е сега вече чиновниците ще вкарат номера с деветките, като в "Билла". Идва инвеститор, среща се с нашия чиновник и се почва:

- Ами, аз, такова, тука, един проект имам, там, за инвестиции, ама нещо ме бавите ... - мрънка инвеститорът.

- Е, ми бавим те, бавим те, то не става така, къде дават тъй - идваш и почваш, то да не ти е бащиния? - кима му с разбиране родният чиновник. - Ама  да виж сега, ще видим там нещо, ще измислим, не се притеснявай ...

- Колко? - почва да стопля инвеститорът.

- Е, колко, колко ... бе то сложно стана, че правителството тури един ценоразпис и ни дебнат, ма виж там, 99 999.99 лв и си готов. - намира му колая нашия.

Примерно.

`Ма това с ценоразписа е само първата стъпка.

Втората също беше записана, 30 корумпирани чиновници в затвора, но нещо се объркаха нещата и правителството даде на заден за нея. Не знам защо, не е лоша идея.

Е вярно, това в белите държави го няма, да слагаш лимит на корумпираните или на затворници, а в най-близката ни история го имало само в Съветския съюз по времето на др. Сталин през 30-те години. 

Ма не върви някак си да я караме като при Сталин, то не че не може, ма не върви, пусто ...