Из спомените на Хемингуей от посещението му в СССР.
Минах през гастронома да видя какво продават. Докато стоях към мен се приближи един човек и започна да ми говори нещо. Аз руски не говоря, той разбра това, вдигна един пръст и каза "рубла, рубла". Аз разбрах, че му трябва една рубла и му дадох. Той ми направи знак с ръка, стой тука един вид, изчезна някъде и после бързо се върна с бутилка водка и ми направи знак да го последвам. Излязохме от магазина, влязохме в един вход, където го чакаше още един човек. Той извади от джоба си чаша, моят отвори бутилката и напълни чашата до ръба без да разлее и капка, вдигна я като за поздрав и я изпи на екс. След това я напълни отново и ми я подаде. Аз последвах примера му. После той я напълни и я подаде на третия, който също я изпи. След това пак ми показа пръста си и каза "рубла". Аз му дадох, той излезе от входа, след три минути се появи с нова бутилка. Повторихме цялата процедура и се разделихме като приятели. Аз излязох на улицата, не знам къде се намирам, седнах отстрани. В този момент се приближи руски полицай и започна да ми говори нещо. Очевидно, не може да се седи на улицата. Аз станах и му казах единственото изречение, което знаех на руски: "Аз съм американски писател". Той ме погледна, усмихна се и се хвърли да ме прегръща, като викаше "Хемингуей!". Вашата страна е единствената, в която полицаите са чели Хемингуей.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!