България и еврото

 От нас зависи да бъдем равни на другите европейски народи.

Васил Левски

Да започна от европейските народи. Европейските, не азиатските, не големите и великите, а европейските. Още през 19 век сме знаели накъде трябва да гледаме. И ако се проследят действията на българските революционери в национално-освободителното движение, винаги сме се равнявали на Европа и европейците.

Но с патриотичните нотки до тук.

Аз помня мизерията на 90-те. Помня опашките - и пред магазините, и пред посолствата. Първите криво-ляво изчезнаха още през 90-те, но вторите стояха до последно. Дори аз съм се редил на такава опашка за британска виза месеци преди да влезем в ЕС и визите да отпаднат, но наложи ми се. Помня как ни гледаха гнусливо европейците когато започнахме да пътуваме без визи в ЕС за по 3 месеца, на гърба си съм го изпитал в Италия през 2004 година. Помня как влязохме в ЕС (скоро ще станат 20 години от тогава, но за това малко по-нататък) и имахме ограничения да работим в евросъюза до 2013 година. Помните ли ги? Помня как братовчедка ми искаше да учи в Австрия в средата на 90-те, но и поискаха 10 000 дойче марки гаранция, че няма да остане там. А като казах гаранция - на мен държавата все още ми дължи едни 500 лв, които оставих като гаранция във военното окръжие през 1995 г че няма да избягам на Запад за да ми издадат задграничен паспорт. Тия 500 лв тогава по курса бяха някъде към 10 дойче марки, 5 € днешни пари, но след хиперинфлацията от 1997 и при деноминацията от 1999 година станаха 50 стотинки,  25 евроцента. Ама тогава си бяха пари, аз вземах по него време горе-долу толкова стипендия месечно.  

Помня как в Холандия един от кранистите ни псуваше и как местните ни гледаха отвисоко и с недоверие (да не кажа отвращение) само защото сме българи и сме дошли в уредената им държавица да им подбиваме цените и да им вземем работата. Е, не че нямаше основание за това, спомнете си цирковете с нашите тираджии, които официално получаваха 1200 € заплата, но с тънкото условие, че това му е заплатата, докато пътува. Като си стои вкъщи са 800 лв, а и на тях му вървяха осигуровките. Абе не е като да не сме имали трески за дялане... А въпросния кранист го изгонихме от обекта, като извикахме шефа му и аз му превеждах какво му казва Вангелов - за пръв път се почуствах бял човек, като го направихме на две стотинки. Така де, няма само холандците да ме гледат отвисоко, то пък там що гмеж от колониите и не само се е събрала!

Но пък помня и как с падането на комунизма мнозина българи тръгнаха да си търсят щастието по белия свят - пак в Европа. Най-близо беше Гърция, после започнаха към Германия, Франция и Италия, докато най-накрая стигнаха до Испания. И като имате предвид, че Гърция имаше малко над 10 години еврочленство, а Испания и толкова нямаше. 

Бяха времена, когато ние стояхме на единия бряг на реката, а искахме да сме от другия. Лека-полека започнахме да строим мостове - и с членството в НАТО, и с приемането ни в ЕС, и после с Шенген, и сега, с приемането на еврото сложихме последната тухла на нашия мост. Аз ги помня тези години, живял съм ги, пред очите ми стана. Не искам децата ми да ги виждат. И еврото ще ми помогне за това.