Конкретен ход

Изпълнявам една молба - търси се дом за две котета. Повече подробности можете да намерите на този адрес . А аз ще ви пусна едно стихотворение от Валери Петров, посветено на котките.
В крайна сметка и аз имах котка, и много си я обичах но живота понякога е гаден.

КОНКРЕТЕН ХОД

Имаме си в къщи три котета рижи,

отвред обкръжени със обич и грижи.

Казват се Гугица, Главчо и Лени,

макар че са полово неопределени.

Защото са малки. Като сучат, това са

заедно с майка си рижа, мъркаща маса,

Но щом се нахраняг, от общия вид

вече всяко отделя се като индивид: Лени се мушка, дето дупка намари,

дай и на Гугица да се катери,

А Главчо е винаги неподвижен и сам и по всичко изглежда мислител голям,

откъдето и дойде това негово име.

Но във къщи е тясно и когато вървиме,

котенца-мотенца

в краката ни мотат се,

тъй че час не минава злополука да няма,

при което пищят едновременно двама. И в семейството наше

настава

тревога

да не би пострадавшото

да остава

- за Бога!-

надире от другите във своя уровен,

било то физически, или духовен:

- Не куца ли?

- Не!

- Но развива се бавно!

А всъщност и трите развиват се славно,

вече килимите усилено дращят,

мият си лапките, посягат да хващат и всички умираме просто от смях,

когато ги караме с хартийка пред тях,

макар и ядосани,

като омагьосани,

да пристъпват и трите във тройка, прилична

на тройка от лъвове в колесница антична.

Но срокът на детството е при котките кратък.

Какво ще ги правиме тези котки нататък?

Трябва нещо да сторим пред тоз факт осезаем! И тук му е мястото да си признаем,

че туй описание

така симпатично,

освен излияние

чисто лирично,

във тази посока конкретен ход е:

Някой да иска за в къщи коте?