Малката тайна

В дните, когато в България се сменят треньори, когато Левски и ЦСКА за 1 година играят два мача и вече се случва есента да имат едни, а пролетта - и двата отбора да са с други треньори; когато отбори от Кипър, Молдова и Азербайджан се оказват достатъчно силни, за да затруднят или направо отстранят родните грандове; когато вече треньори като Петър Миладинов (който преди 8 години беше страши на младежкия национален отбор и в решителен мач с Чехия можеше да си позволи и лукса да загуби, но с не повече от 3 гола - в 20-тата минута при 3:0 за чехите вкара защитник, а в 60-тата, при 5:0 го замени с нападател) ни се виждат не некадърни, ами направо успешни и светила в треньорското поприще; когато в националния отбор се викат защитници, които имат повече мачове за България, отколкото за клуба си; когато най-добрият български нападател в момента се държи като ощипана госпожица, а неговият наследник е известен с факта, че за 5 години смени 5 отбора, в които или беше контузен, или треньора му нищо не разбираше от футбол и го държеше резерва; когато голмайсторът на А група за последните 3 сезона не се вика в националният отбор и подписва с шампиона на Китай за някой лев повече; когато в крайна сметка успехите ни вече се превръщат в по-скоро в случайност, отколкото в закономерен плод на дълги години труд - ето тогава пред очите ни, с малко ровене в youtube можем да намерим една кратка пресконференция на едно малко човече.

Това малко човече е най-успешният европейски треньор - печелил е всяка една купа, за която можете да се сетите - КЕШ, КНК, Купата на УЕФА, Междуконтиненталната купа, Суперкупата на Европа. Шампион на Германия, Италия, Португалия и Австрия.

Това малко човече в краткото клипче показва малките тайни на европейския футбол. Не правилният футбол на Станимир Стоилов, който от 5 години тъпче на едно място. Не старите лаври на Боби Михайлов и Наско Сираков, които следват съвета на Царя - "Вижте, требе да гледаме положителното..."

Това малко човече навсякъде е работило както то си знае. И резултатите са очевидни. Независимо, че Съдбата понякога му е обръщала гръб. Той е преживял Хейзел; разочарованието от загубеният финал за КЕШ през 1983 от Хамбургер ШФ; поръчковото съдийство срещу Италия на четвъртфинала срещу домакините от Южна Корея само и само да се пробута домакинският отбор до полуфинал; "мръсната" сделка между братовчедите Швеция и Дания, изхвърлила италианците зад борда още в групите на Евро`04, независимо от победата в 94- тата минута срещу България; ръката на Анри в баража за класиране на финалите на Мондиал`10 в Южна Африка.

И въпреки това той знае повече от всеки друг как се печелят купи. Пред него Моуриньо, Капело, Саки, Липи, Хитцфелд, ван Гаал, Кройф, Гуардиола, Адвокат, Михелс - всички са ученици. Някои са ставали европейски или световни шампиони, но въпреки това Трапатони е най-големият в момента.

Вижте превода. Чуйте какво казва. Заслушайте се, и ще откриете многото малки тайни на световният и европейски футбол, които ни делят от там. И които отдавна са открити за Трапатони. Затова и той е роден шампион.