Уикенд в Прага

Карлщайн 

Ето ни нас, двамата с Малкото Кате - разхождаме се из Прага. Уикендът всъщност включва и посещение на замъка Карлщайн и пътуване до Млада Болеслав, обаче ни валя страхотен дъжд - иначе вместо Млада Болеслав щяхме да идем до Дрезден, ама дъжд много - вода, наводнения из Северена Чехия и Югозападна Полша. 

Иначе край Карлщайн имах неприятно изживяване свързано с правилата за движение по пътищата в Чехия и чешката местна полиция, ама нейсе - трябва и това да го има.

Дъжд постоянно, целия ден - дори да не вали, ръси и капе, все едно си под душа. Чехите са го обърнали на туризъм (торизам и други заебавки) - сергии навсякъде, магнитчета, къщички, кукли, шалчета, шапки, тениски, халби и чинии - кеф ти Прага, кеф ти Карлщайн, кеф ти Чехия. Исках да си купя шапчица, че моята вече сдава багажа - остаря и избеля. Е шапка на Шкода нямаше - може ли бе, Шкода правите, пък шапки не продавате. 

Карлщайн - замъкът, симан отдолу 

Пълно с туристи, разбира се, всякаква реч можеш да чуеш - немци, холандци, поляци, французи, имаше дори и американци - боже, аз по-големи мърлячи от тия янки които видяхме в Карлщайн не бях виждал - раздърпани, размъкнати, облечени като нашите циганки на Женския пазар. И все едно до кварталната бакалия са отскочили. 

Навсякъде ресторантчета, пред тях сервитьорите те дърпат да влезеш вътре, да обядваш. С обедни менюта, едно меню върви между 110 и 180-190 крони, зависи какво имаш включено вътре. 

Е, освен това за влизане в замъка вътре чехите и пари искат - да бе, още не се е родил тоя, дето ще ми вземе пари за вход някъде си. Погледахме отгоре, отвисоко, огледахме околността на замъка и хайде да тръгваме нанякъде. 

Накъде? Хайде към Дрезден - да, ама навигацийката дава два часа и половина натам и дъждът не спира. Пътуваме с Малкото Кате и шкодичката (голяма работа е фабийката, 1.4, дизел, 80 к.с. - хубава машинка е) и решаваме да отидем някъде - гледаме табелите по пътя - къде, къде - хайде, Млада Болеслав, там е правена шкодичката, да я уважим.

Пак замъка Карлщайн 

Млада Болеслав се оказа ама баш провинциално градче - център, църква, кметство - чисто и спретнато. Обаче ние решихме да не си губим времето с туристически заебавки и потърсихме Старбъг`с кафе или Коста кафе. Намерихме някакъв МОЛ (и тук ги има, няма начин), купихме самолетче за Симеончето, че ще иска да му донесе мама нещо от Чехия, и седнахме в в кафенето. 

На другия ден се разходихме из Прага. То и двамата сме били вече, каквото трябва сме видели - със или без да искаме, но друго си е да се разхождаш из Прага с жена си под ръка (има си и неудобства, де, чехкини разни, туристки също ...). Решаваме да отидем до Храдчани и от там - към Нове место и Карловия мост, а после ще видим. 

Малкото Кате на Храдчани 

На Храдчани същата история - свят, свят, туристи, всякаква реч. Времето този път беше идеално - приятно прохладно от вчерашния дъжд и не напичаше. Гвардейците пред двореца търпят всякакви идиоти да се снимат с тях. Отиваме да видим катедралата Св.Вит - голяма катедрала, но за разлика от зимата, сега ми искат вход, за да вляза. Е как пък ще платя за нещо, дето съм видял без пари преди половин година?! 

В Св. Вит - тарапана, туристи, ама и те не се напъват всички да дават пари за вход и да влизат. Влиза се в предверието на църквата, снимат - и айде навън. И Катето така - поснима, поснима и хайде да се изнасяме.

Аз, на Храдчани

Продължаваме нататък - камънак, църкви и история. Прав беше един приятел, че австрийците са строили, а след тях чехите 200 години само боядисват фасадите. Обаче навсякъде си имат едно на ум - това е свързано с чешката история, не с австроунгарската. Тръгваме към Карловия мост, там Катето ми каза, че имало статуя, като я пипнеш, да си намислиш желание и щяло да се сбъдне. 

Пипнах я, а дали ще ми се сбъдне желанието - не знам. Аз не съм убеден много в тия статуи, в смисъл - православен съм, а дори не знам кой светия е на статуята. Друго си е дядо Серафим в София, той винаги ми е помагал. 
Та така, разходихме се и по Карловия мост. И там - продавачи, джунджурии, улични художници ти правят портрет за 20 мин. А Вълтава е една такава широка, голяма - винаги съм завиждал на тези градове, които са разположени на голяма река - и на Белград, и на Рига, и на Прага. А нашата София с нейната Перловска река ...И после се чудим откъде идва силата и самочувствието на другите народи. 

Малкото Кате пред Св. Вит 

А чехите на всяко камъче, на всеки сантиметър, се се нанесли - не е австроунгарско, чешко е. И в интерес на истината, и с боядисването са се справили - разхождаш се и усещаш атмосферата на Златна Прага. Лятото не е като зимата, пълно е с туристи - има какво да видят, разбира се. Постоянно ти се мотат в краката - а забравих да спомена и руснаците. Пълно е с руснаци, не е като да няма; чехите както преди си ги мразят, но пред парите мълчат. Дори в магазините на ТЕСКО продават "Аргументи и Факти" - парите са си пари, окупацията е в миналото. Пък и според мен, мнозинството чехи живеят по-добре от руснаците.

Пак съм аз, пред канцеларията на президента 

Катето ме изнасили да ходим да гледаме някакъв часовник с танцуващи фигури. Не мисе ходеше аз не обичам тълпите, а от Храдчани насам само в разни туристически потоци се набутваме. Дразня се от много хора на едно място. Ама отидох, къде ще ходя. И се оказа, че зимата съм минавал покрай него, ама откъде да знам. Както и да е, имахме късмет - беше 4 без 10 местно време, и почакахме 10 минути да се покажат фигурите. И чак сега се сетих за Джузепчо, дърводелецът от Портобуфоле, който ми разказваше, че на този часовник видял фигурка на мюсюлманин, на турчин, и тя била грозна (brutto e cattivo, както се изрази той). Е, видях го, дори и клипче направих с танцуващите фигурки, ама него ще кача в youtube.

Карловия мост 

Дали чехи са ги строили всичките тези неща, или са били австрийците - на мен ми е все едно. В момента не мятам камъни нито по едните, нито по другите. Въпросът е че красиво и прекарахме екстра с Катето. Ако не бяха и онези идиоти от общинската полиция, щеше и по-добре да бъде, но пък от друга страна не може всичко да ти е наред. 

Красив град е Прага и си заслужава потоците туристи, идващи всяко лято да я разгледат. Аз съжалявам, че не обичам да давам пари за музеи - всъщност, входната такса не е голяма - обикновено е около 110 - 150 крони, което е около 10 -12 лв. Преспокойно можеш да си направиш сандвичи и да жертваш обеда за сметка на посещение на музей. Може би и в близко бъдеще и аз ще почна да давам пари за музеи, ама на този етап - едва ли.

Вълтава, снимана от Карловия мост

Св. Вит