Силните в приказките и силните в действието

В началото на годината правителството реши да сложи край на сагата с Втората атомна и официално закри проекта. Премиерът - тъпанар измънка нещо там за паро-газова централа, която ще работи с руски газ и по този начин ще ни намали енергийната зависимост на страната от Русия. Отделно готовото оборудване ще си го вземем и ще си го сложим в евентуален нов реактор в Първа атомна - все едно става въпрос за кухненски шкафчета. 

Знайни и незнайни капацитети си втурнаха да ни обясняват, че цената щяла да бъде еди колко си, Станишев се усети, че изпусна питомното и тръгна да гони дивото, а за Тъпанаря от Банкя се оказа по-важно дали централата трябва да се нарича "атомна" или е по-правилно да е "ядрена".

Като допълнителен бонус Борисов се писа двукратен победител в мачовете с руската мечка миналата седмица. Вероятността в момента Путин да чете какво е казал българският премиер е пренебрежимо малка, но все пак и руснаците си имат прес-секретари, които събират изрезки и не е изключено в бъдеще Владимир Владимирович да се повтори - руснаците тия приказки ги подминават, но не ги забравят. В интерес на истината Борисов не е единствен - Костов също отказа на руснаците два пъти - веднъж по време на Косовската криза и преминаването на руските войски над България и втория път за газопровода "Син поток" (а ако броим и Великата газова победа на Евгений Бакърджиев и фанфарите при пристигането му от Москва, то Костов води с 3:2). Хронологично може и да не беше в такъв ред, но това в случая не е от значение. 

От значение са енергийните проекти на турците - построиха 3 и продължават да строят газови централи, захранвани от точно от този газопровод, който Костов навремето отказа; строят и руска атомна централа и видимо нямат нашите притеснения за енергийната зависимост от Русия. И не само това, смятат да строят АЕЦ или ТЕЦ в близост до границата с България. А техният президент, Абдулах Гюл учтиво обещава на нашия "енергийна подкрепа" - за наивните са приказките за газовите връзки, а иначе разбирай го: "ще ви продадем толкова ток, колкото можете да купите, вие само закъсайте!". 

От благодарност и щастие Плевнелиев му обещал подкрепа за членството на Турция в ЕС. Баба едно време казваше за такива "Кога стана калайджия, кога му почерня гъза?". До вчера подсмърчахме пред вратите на Брюксел, днес вече даваме акъл на хървати и удряме рамо на македонци и турци (последните пък само до нас са опрели). А т`ва, че от страна-износител България бавно, но сигурно се превръща в страна-вносител на електричество, т`ва че ще строят електроцентрала на километри от границата и съответно ще разкажат играта на туризма там - чудо голямо, то да не е работа на президента да се занимава с тези въпроси? Или на правителството, все тая. Или ще протестираме малко от кумова срама, главно вкъщи пред огледалото и до там.

Докато у нас политиците се караха кой на кого е агент и чии интереси защитава, турците си построиха електроцентралите. А винаги е по-лесно вместо да свършиш една работа да докажеш, че няма нужда да се върши - както казва едва поговорка, който иска - върши, който не иска - намира причина. Когато кабинетът отказа АЕЦ Белене, Сульо и Пульо се надпреварваха да доказват, че тая централа не ни трябва, че криза с тока няма да има, щото преди 10 години, като сме затворили старите блокове на Козлодуй и не е имало, че населението намалява, съответно и потреблението ще намалява и т.н. Турците очевидно не правят такива тънки бакалски сметки ще има ли кой да им купува тока след 10 години, колко ще им струват централите, изпадат ли в енергийна зависимост от Русия или не? И забележете, Турция не строи АЕЦ  от 23 години, нито от 10 - казват, почват. Точка по въпроса. 

А ние сме силни в приказките - Плевнелиев, да му се чуди човек президент на страна от ЕС ли е, или е на петела гребена? Като не ни изнася електроцентрала под Резово, отмени си визитата в Анкара, обиколи малко Европа да си осигуриш гръб и иди в Турция напролет и им обясни "Ще видите ЕС след като ние кажем да - когато и да е!". Не че турците ще се трогнат, най-много да ти се изсмеят, но поне малко достойнство да демонстрираш, и то не пред кого да е - Турция е това, едновремешният ни поробител. Отношенията на Германия с Турция са едно, на Русия с Турция са друго, на Великобритания с Турция са трето, а нашите са четвърто и пето. 

Ама на нас ни е по-лесно да си приказваме, отколкото да свършим нещо.