- Значи ти вярваш в Христос, нашият Спасител? - казал докторът, с мъка движейки езика си, но някак странно, отвлечено, като лектор, изследващ не добре построена логическа задача. А след това произнесъл фраза, абсолютно неразбираема в онзи момент:
- Нима той не е казал: "Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте"? - и отривисто, с методичната отчетливост на пияния, се обърнал отново към Софи.
Чувствайки, че с устата си ще каже някоя глупост, но напълно изгубила дар слово от страх, Софи искала да опита да отговори нещо, но докторът я прекъснал:
- Едното дете можеш да оставиш.
- Bitte? - казала Софи.
- Едното дете можеш да оставиш с теб - повторил той.
- Другото го дай. Кое оставяш?
- Вие искате да кажете, че трябва да избирам?
- Ти не си еврейка, а полякиня, ето защо ти се дава право да избереш.
Потокът на мислите и се задавил и спрял. Тя почуствала как се огъват коленете и.
- Аз не мога да избера! Не мога! - тя закрещяла. О, как отчетливо си спомнила своя вик. Грешниците в ада не крещели така. - Ich kann nicht wählen! - викала тя.
Докторът забелязал, че привличат вниманието на останалите.
- Млъкни! - заповядал той. - Избирай, и то бързо. Избирай, дявол да те вземе, или и двете ще ги пратя в камерата. Живо!
Тя не могла да повярва. Тя просто не могла да повярва, че стои, не чувствайки болка, наранявайки колената си в бетонната платформа, така силно притискайки децата си към себе си, че и се струвало, че тяхната плът трябва да се слее с нейната плът, независимо от дрехите между тях. Тя не вярвала - тя не могла да повярва, все едно изгубила разсъдъка си. Не вярвал, съдейки по очите му, и сухия млад ротенфюрер с восъчно лице, помощника на лекаря, към когото незнайно защо тя обърнала умоляващо очи. Той, струвало и се, бил зашеметен, на нея гледали широко отворени озадачени очи, все едно искал да и каже: "Аз също не разбирам".
- Не ме карайте да правя избор, - чула собствения си умоляващ шепот - аз не мога да избера.
- Тогава и двете - там - казал докторът на своя помощник - Nach links.
- Мамо! - чула тя тънкото, пронизително гласче на Ева, когато, отблъснала от себе си детето тя се изправила, олюлявайки се.
- Вземете малката! - извикала тя. - Вземете дъщеря ми!
Раздвоен съм за тази книга основно по две причини.
От една страна е образът на Софи.
Аз трудно връзвам изграденият образ на Софи с представата ми за оцеляла лагеристка от Освиенцим. Вярно, че животът е по-силен от всичко, вярно, че е имало оцелели лагеристи, които са изгубили всичките си близки в лагерите на смъртта, и пак са продължили да живеят но животът на Софи в Америка няма допирни точки с описаната горе сцена. Аз не мисля, че има майка на света, която ще направи подобен избор, и след това ще живее някак си в Америка, ще слуша музика, ще пие, ще танцува, ще се забавлява.
Само за справка, вижте как започва "Досието O.D.E.S.S.A" със смъртта на Соломон Таубер, оцелял от Холокоста.
Втората причина е заради фона, на който се развива всичката тази история. Принципно не обичам писатели, които прекалено разводняват произведението си с нищо незначещи подробности и визирам именно душевните и телесни терзания на младия Стинго. Неуспешни опити да си хване гадже (да прави секс), душевни терзания за продажбата на роба Артист от дядо му или от прадядо му (няма значение), опити да стане писател и да си вади прехраната с това.
 |
| Мерил Стрийп като Софи в сцената на избора. |
За мен това са две отделни книги - едната за Софи, а втората за Стинго. Нищо против, просто не е трябвало да се съвместяват в една.
Това, което обаче прави книгата ценна и струваща си да се прочете е самата идея за изборът на Софи. Да накараш родител да избира между децата си кое да живее и кое - да умре, според ме наистина може да се роди само в болният мозък на нацист. А кой може със сигурност да каже, че не е имало такива случаи? Цялата книга съм я чел само и единствено за да стигна до цитирания момент. И като стигнах до него, не повярвах, че го има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!