Списъкът на Шиндлер

Прочетох "Списъкът на Шиндлер".

Всъщност, оригиналното заглавие е "Schindler's ark", "Ковчегът на Шиндлер" по аналогия с Ноевият ковчег. Един от малкото случаи, в които чета книга след като съм гледал филма. 

Филмът определено има много по-силно въздействие върху мен от книгата, книгата е някак по-разпиляна. Може би защото Полдек Пфеферберг е изгубил твърда много време, за да намери някой, който да чуе историята му и да напише книгата, а и книгата не е за един или друг евреин, а за един германец, който е спасил 1 200 евреи от газовите камери.

Полдек Пфефферберг и Оскар Шиндлер. Пфефферберг е онзи евреин, който 
при разгрома на краковското гето се преструва на побъркан поляк пред коменданта 
Амон Гьот.

Хубавото на книгата е, че в нея се разказват някои истории в подробности, които не са попаднали във филма или които не съм забелязал досега. Като извеждането на малкия Олек Рознер от гетото под полата на германската приятелка на готвача Рихард - също германец, работещ заедно с евреина Хенри Рознер в столовата на Луфтвафе (не само Шиндлер е работил против системата) или пък за сватбата на Йозеф и Ребека Бау. Спилбърг ни е спестил и някои неща във филма - това, че накрая част от мъжете и децата са транспортирани от Бринлиц в Аушвиц (Хенри Рознер и сина му Олек, както бащата и сина Хоровиц), но все пак оцеляват, тъй като нацистите спират масовите убийства заради напредването на Червената армия. В книгата е описана и съдбата на Шиндлер след като напуска лагера, как е арестуван от американци и как един американски войник-евреин прочита писмото, което спасените евреи му дават малко преди да тръгне да бяга, купуваните на черния пазар храни за евреите от фабриката (не само от Шиндлер, но и от Мандритч), срещите на Шиндлер с представители на еврейски организации и пътуването му до Будапеща заради това и информацията, която им предоставя.

Малкото момиченце с червеното палтенце е Рома Лигочка. За разлика от
филма, в книгата (и в действителност) тя оцелява.

Невероятен е лекият начин, по който Томас Кенели описва всичко това, през което са минали Шиндлер и евреите му - все едно разказва за приключенията на Робин Худ. Еднакво добре описва както добрите, така и лошите герои в историята. Благодарение на това разбирам колко добре е играл ролята си Ралф Файнс (коменданта на Плашов Амон Гьот). Кенели описва една последна среща между Гьот и Шиндлер, вече на територията на концлагера Бринлиц, в Чехословакия. Евреите на Шиндлер, които знаят, че работата за Шиндлер значи живот и въпреки това замръзват, като виждат Гьот да се разхожда из цеховете. Разказват, че Мила Пфефферберг е била шокирана до каква степен Ралф Файнс е изиграл ролята на Амон Гьот. Аз лично съм шокиран как е възможно подобни изроди въобще да са съществували, но ...

Една книга, апотеоз на човечността и смелостта и която съм доволен, че прочетох.