Не че няма пак извратени истории - размяна на бебета, близначки, затворени общества, мистериозни убийства - гледали сте филма. Но в общи линии все още е в границите на нормалното (къде е "Пасажерът" с неговите митични убийства и губене на паметта на всеки няколко месеца?).
И пак нещата са малко така, по холивудски, имам предвид труповете.
Първият (Реми Калоа) е намерен между две скали и то благодарение на отражението му във водата. Вторият - хвърлен в някакъв ледник, замръзнал. Щеш - не щеш рано-рано си задаваш въпроса кой ще си играе да ги крие така. То бива да си психопат, да търсиш символика в нещата, ама чак пък толкова.
Много оригинална е идеята на Гранже за затворената общност, за създаването на елитарен клуб на интелекта, на университетските преподаватели. Свързва се с общите представи за западните аристократи, или грубо казано, за елити, създавани от 200-300, че и повече години.
Както винаги, двете ченгета (Пиер Ниеман и Макс Керкерян) са стегнати и атлетични (при Гранже нема лабаво по темата, няма дебело ченге в книгите му), и да си призная, от скромния ми опит с френската полиция, има основание за такива образи. Да не говоря, че Пиер Ниеман е и нещо като светило в криминалистиката, което допълнително допринася за тежестта му.
Е да, светилото обаче има кофти личен живот и се влюбва в доста неподходяща персона. Което, в крайна сметка, му струва живота (краят в книгата и във филма са различни) - иначе щеше да е прекалено захаросана книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!