Лидери с гръбнак

Всеки народ има своите лидери. Някои лидери се оценяват още приживе, за други са необходими десетилетия. За някои споменът е жив и след векове, други потъват в забрава на другия ден, след като слязат от политическата сцена. 

Изтъркано клише е, особено за парламентарните републики, където президентът е с декоративни функции, че той олицетворява единството на нацията. Или пък го наричат Бащата на нацията. Специалисти в избор на лидер са САЩ - там изборите за президент са цяла философия - досега винаги е печелил по-високият, плешивите нямат особени шансове, важно е семейството, обществената активност и т.н. На обратния полюс е Русия, където изборът на лидер днес не се различава от съветските времена и където цялата държавна машина е впрегната да лъска и пудри медийния му образ.

През годините на комунизма ние се възхищавахме на унгарците и чехите за смелостта им да се опълчат срещу системата през 1956 и 1968 г. Завиждахме им, че имат лидери, за разлика от раболепните пионки у нас. В зората на демокрацията у нас сравнявахме тогавашният президент Желев с неговия чешки колега Вацлав Хавел - и двамата имаха дисидентско минало, и двамата бяха интелектуалци. Не зная според чехите до колко Хавел се е справил с ролята си на лидер, но докато ние си играхме на "митингова" демокрация, люспене и сервилност пред новия Голям брат, Хавел и Клаус (Вацлав Клаус, тогавашен министър-председател на Чехия) се заеха да вкарат Чехия в ЕС и да доведат си оправят икономиката. В резултат на това Чехия стана една от първите източноевропейски членки на ЕС, а "Шкода" от години е най-продаваният автомобил на Фолксваген груп и една от най-продаваните марки в Европа изобщо.

Вацлав Клаус

Аз и друг път съм правил сравнения между България и Чехия в блога си, за съжаление по-голямата част от сравненията не са в наша полза, но за днешното имам конкретен повод. 

Вацлав Клаус от години е известен като евроскептик, но това не носи вреди на страната му. Напротив, винаги досега е изразявал своето мнение, изхождайки от своите принципи и никога досега не се е огъвал и измятал. Клаус твърдо и последователно критикува еврозоната и нейните механизми - и за политиката и спрямо Гърция, и за еврозоната и зелените идеи, и за банковият съюз, и за спасителния фонд за еврото - и го прави от позицията както на държавен глава, така и изразявайки мнението на "малките" в ЕС. Или, за да съм по-точен, казвайки на глас това, което доста лидери на държави от нашата черга си мислят, но не смеят да го признаят публично. Вацлав Клаус видимо има гръбнак за тия работи.

Гръбнак демонстрира и Виктор Орбан, който (къде с основание, къде без) бе демонизиран и приравнен към Александър Лукашенко заради промените в закона за медиите и в унгарската конституция. А отговорът към чиновниците на Брюксел беше достатъчно дързък и достоен: "Брюксел не е Москва".

Виктор Орбан

Освен тях двамата може да припомня и братя Качински, които се сдобиха с прякора "отровни джуджета", лепнат им от немските медии заради острата им политика към Германия.

Джуджета, диктатор, евроскептик - ама с ясна и последователна позиция. Чехия няма и грам намерение да влиза в еврозоната, Унгария също, и нито промени медийният си закон (заради който стана обект на критики), нито разреши на чужденци да купуват земя, а напускането на власта от близнаците Качински не промени политиката на Полша към по-голяма тежест в Евросъюза.

А ние?

Отровните джуджета - единият е Лех, а другият Ярослав, но кой кой е - не знам.

Ние, за съжаление, на времето бяхме известни като най-верният сателит на СССР, а днес сме известни с дипломатическата си доктрина "йес, сър", с прилепчивостта си към поредния Голям брат и със сервилността си към Брюксел и големите в ЕС. До толкова сервилни, че премиерът-тъпанар не намира за обидно да се пише по-германец и от Меркел и да се поскара на колегите си, добродушно разбира се, както само той умее. Отделно палячовщините на Борисов отдавна не правят впечатление на никого нито у нас, нито в чужбина - само за сравнение, докато Чехия, Полша и Унгария гледат скептично на общата валута, ние за 3,5 години сменихме 3 различни позиции - от категорично влизане в "чакалнята на еврото", до "еврото остава приоритет и цел" и накрая тупаме топката и чакаме да видим какво ще стане. И пак сме най-бедните в ЕС!

Дали някой уважава подобни изказвания и подобни политици? Дали "ефективен" не е единственото, с което да възнаградиш липсата на гръбнак и достойнство у подобни лидери?

Дали някой уважава хората, които са ги избрали?