Номерът с оставката

Оставката на др. Тодор Живков

Бойко Борисов неведнъж, с блясък в очите и особена гордост в гласа е съобщавал, че в политиката се е учил от двама души - Тодор Живков и Царят. Не знам какво точно е гледал и какво е научил Борисов, но не ще да е много - то ако ставаше с гледане, кучето месар щеше да е.
Е, сигурно е понаучил някой правешки "маньовър" и някоя царска лакърдия от рода на "Ще ви кажа, като му дойде времето" и "Требе да гледаме положителното", като остава за нас да гадаем кое, колко и от кого.

Ето например, готовността на Бойко да подаде оставка, ако Парламентът (разбирай парламентарната група на ГЕРБ, щото те са най-много) промени забраната за пушене в заведенията няма начин да не е от торбата с правешки номерца на бай Тошо. Само за сравнение, самият Живков подава оставка през Ноември 1988 г, но тя не е приета тогава. В общи линии мотивите за отхвърлянето на оставката са "На кого ни оставяш, бащице?" и "Няма кой!.

Не че сега циркът е по-различен -  някакво безгръбначно решило, известно с участието си в т.нар. "група Верту" решава изведнъж да демонстрира характер, вероятно след 3,5 годишно събиране на смелост и достойнство. Но се опитайте се да познаете как ще гласува Парламента и ако Борисов наистина подаде оставка като премиер каква ще е реакцията на останалите депутатчетата от неговата партийка? Плюс подкрепящите кабинета като Марио Тагарински например или духовният и физически педераст Яне Янев.

То не му е за пръв път на Борисов да плаши с оставка по незначителни поводи - и при приемането на Закона за конфискация на имуществото, и при заплахата от стачка срещу правителството и да дава пространни интервюта, в които да обяснява със сериозен тон и загрижен външен вид колко сериозно е положението! И както обикновено, само плаши гаргите и след това плазмодии като Бареков с месеци се занимават с въпроса "Какво би станало, ако наистина ...?".

Нищо няма да стане, разбира се, то светът е преживял и оставките и на Тодор Живков, и на Леонид Брежнев (все си мисля, че някъде четох за негова оставка от 1978 година), а за оставката на Сталин от 14.Октомври 1952 г да не говоря - и нито една не е била приета. Какво да се прави, в страните с народна демокрация подаването на оставка беше смятано дълги години за буржоазна отживелица. Или поне начинът, по който това го разбираха и вършеха в нормалните страни. 

Като едно намигване на Историята може да се отчете фактът, че през Ноември 1989 г. на Тодор Живков не му се налага да подава оставка - пленумът на ЦК приема подадената година по-рано оставка. Поне това да е научил от престоят си като пазвантин при Тато ще му е от полза.

Ако се разровим `в близкото минало, ще много бързо ще открием, че веднъж вече Бойко има една неприета оставка, но това беше преди почти 10 години. От тогава мина доста време, изтече много вода, добрите и лошите смениха отборите си по няколко пъти и вече им изгубихме спатиите, а и за доброто на Борисов е да има една на ум, че от скоро картите ги раздава Цветанов. Така че не е зле Бойкича да внимава какво и колко пъти подава. 

За да не гледа като кумира си в края на вечерта.