Откакто съм гурбетчия се подстригвам от дъжд на вятър и основно с помощта на някой колега. На фризьор ходя рядко, единствено когато съм в България. Затова бях решил след последното си подстригване на острова да изтърпя и колкото и да съм обрасъл, да се подстрижа у нас.
Лесно изглежда.
Кацнах у нас, прибрах се, видях се с домашните си, казахме си най-важното, дето имахме да си казваме и отивам да спя. Фризьор ще търся утре, нищо друго нямам да върша.
24 Декември, Бъдни вечер
На другия ден, понеделник, що-годе отпочинал отивам да търся фризьор. Дори нямам български пари в себе си, още не съм търсил банкомат. Влизам в първия ми попаднал пред очите салон, който работи - да се съгласи да ме вземе, отивам да изтегля пари и се връщам. Вътре фризьорката се върти около някаква клиентка.
- Ще ме подстрижете ли?
- Ами не, днес няма да имам възможност, съжалявам!
От една страна, наистина, 24 Декември е, жените си правят прически за Коледа, но пък от собствен опит зная, че подстригването на един мъж не отнема повече от 10 минути и винаги може да те наместят между двама клиенти.
Отивам в следващия салон, на няма и 50 м от първия - той е един лъскав, лъскав и там работят поне 3-ма фризьори, с рецепция - нещо луксозно го раздават. Кой знае колко вземат за едно подстригване, ама нали вратът ми е обрасъл като на Тарзан, не се замислям за парите.
- Ще ме подстрижете ли? - започвам от вратата аз.
- Ами ... ако можете да дойдете към 2 и половина, ще стане!
Е да де, ама сега е 10:30. Пък и в 2:30 вероятно ще обядвам или току що ще съм обядвал със семейството си и вероятно ще искам да подремна малко - все пак и часова разлика имам да наваксвам, спи ми се по всяко време през деня. Добре, ако мога - ще дойда, ако не, здраве да е. Обръщам се да изляза и в този момент чувам коментар на един от фризьорите: "Тия пък как са свикнали да дойдат и веднага да ги поемат!"
Латентният хомосексуалист, който се изказа така очевидно още не е разбрал, че "Тия", към които толкова лесно ме причисли, са неговите клиенти - или с други думи, хората, които му плащат заплатата. А и очевидно още не е осъзнал, че фризьорският салон, в който се труди, се намира в Дървеница, София, а не в Монмартър, Париж, Сохо, Лондон или срещу фонтана Ди Треви в Рим.
Тая реплика ми уби желанието да спонсорирам гей-дружинката.
25 Декември, Коледа
Коледа е, и да работи някой, нямам намерение да обикалям и да търся. Посрещнах Рождество с не най-добрата си прическа, но това да ми е проблема, честно казано.
26 Декември
Трети ден на Коледа, също почивен - и все пак тръгвам упорито да търся бръснар. Подминавам гей-дружинката и отново се насочвам към първият салон от онзи ден. На 20-ина метра от него фризьорката спокойно излиза, заключва вратата и хваща път нанякъде. Не си отива - решетката на салона не е пусната и тя е леко облечена. Проследявам я, виждам къде влиза и я чакам отвън (а се оказа някакъв магазин за козметика и аз 10 мин я наблюдавам през прозореца как пробва червила).
Излиза.
- Ще работите ли днес? - питам аз.
- Ами ... в момента имам клиент (имаш ти, кифла - затова си избираш червила), но ... елате към 2 часа!
- Ама сега е 12:15!
- Е... не точно 2, и в 2 без 15 става!
Става, ако искам. Аре довиждане, няма да ти търча да ти се моля, кифла с кифлите.
Яхвам метлата, тръгвам по-сериозно из квартала, не може да няма други които работят днес. След 10 мин търсене намирам фризьорски салон, празен - вътре фризьорката люпи семки и гледа някаква "Лус Мария".
- Работите ли?
- Да.
- Ами ще ме подстрижете ли? - ако и тая каже, че чака клиент ...
- Заповядайте.
И ме подстрига жената. Цената ... поне с 50% отколкото би ми взела другата фризьорка с червилата и невидимия клиент. И въпреки всичко не съжалявам за парите - платих ги с удоволствие.
Но едно нещо не мога да разбера - при положение, че си отворил и работиш и на 24-ти, и на 26-ти Декември, при положение, че всички се оплакват как "хората вече нямат пари" да ти дойде на крака клиент и да не проявиш грам желание да му вземеш парите?! Единия салон си отряза квитанциите с репликата на коафьорчето, втория с мързела на фризьорката - ма хич не ме вълнува колко са добри и колко са заети.
Трябва някой да дава хляб и тази, третата. Та, докато ми позволяват финансите, ще ходя при нея. А ако не мога да си позволя да се подстригвам там, пак няма да стъпя в първите два, дори да са по-евтини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!