Адвокатският свят на Джон Гришъм

Клиентът

Така-а-а-а ... срам - не срам, ще си призная, че открих Гришъм доста късно. А бе направо - сега. Гледал съм филми, правени по негови книги - "Версия Пеликан", "Клиентът", "Фирмата", но не бях чел нищо негово.

Преди около месец - месец и половина започнах с "Бялата къща". И макар Гришъм да е известен със съдебните/адвокатските си трилъри, "Бялата къща" всъщност няма нищо общо с това - разказва се за 7-годишно момче, което живее в памучна ферма в Арканзас - за живота във фермата, грижите около памука и неговото прибиране, за сезонните работници - планинци и мексиканци и за едно наводнение, което унищожава по-голямата част от реколтата и принуждава семейството на момчето да напусне фермата в търсене на работа и по-сигурен живот във фабриките на Север. За взаимоотношенията със съседите, с познатите, с другите фермери... за тогавашните нрави във фермерския Юг. Много приятна история, много лесно и бързо се чете.

Може би защото разказаното в книгата се доближава до някъде до нашия бит (въпреки, че действието се развива някъде през 1952 година), но прочетеното ми хареса и го подкарах Гришъм по ред на номерата - "Адвокат на улицата", "Време да убиваш", "Камерата", "Клиентът" ...

"Адвокат на улицата" е малко наивен според мен - млад адвокат става заложник за няколко часа на бездомник, след което открива, че фирмата, за която работи е косвено виновна за заложническата драма. Напуска, започва да защитава бездомници и първото му дело е срещу бившите му работодатели ... Прекалено американско, с хепи енд, в който богатите адвокати осъзнават грешката си.

"Време да убиваш" е първият роман на Гришъм, който му носи известност - чернокож убива двама бели, които са изнасилили 9-годишната му дъщеричка. И му повлича крак - останалите книги, които прочетох, все са свързани с щата Мисисипи и американският Юг. Расизмът, Ку-клукс-клан, сегрегацията, чернокожи, граждански права .- всичко това започва от "Време да убиваш". Това, което най-много ми харесва в Гришъм, е че не губи време в излишни описания - историята се развива много бързо, няма излишни описания на природни красоти или нещастни житейски съдби. Финалът е малко в стил хепи-енд, очакван, справедлив и логичен и липсва пудрата. Книгата също е филмирана, но някак си едва ли ще изтърпя захаросаните физиономии на Сандра Бълок и Матю Маконъхи, въпреки участието на Самюел Джексън.

Действието се развива на същото място и в "Камерата", но там ролите са разменени - подсъдимият е бял, ку-клукс-клановец и осъден за двойно убийство, извършено преди 23 години. Очаква го газова камера, а един месец преди изпълнението на присъдата защитата му я поема внукът му, който от години живее под друго име и дълго време не е знаел нищо за него. Този път няма хепи енд, няма помилване в последната секунда, няма победоносна пледоария на адвоката в последната минута - Сам Кейхол е екзекутиран, но краят е логичен и очакван.

Време да убиваш

Както казах, преди години съм гледал екранизацията на "Клиентът", но почти нищо не помня. Пък и трябва да призная, книгата е в пъти по-интересна от филма. Въпреки, че филмът е почти 2 часа (пак го гледах снощи), доста е претупан; екранният образ на федералния прокурор Рой Фолтриг е доста различен от книжния - вероятно заради Томи Лий Джоунс, не върви все пак да играе такъв задник. Но пък определено Сюзън Сарандън е много точно попадение за адвокатката Реджи Лав, особено ефектна е във въвеждащата я сцена - боса, с пола до коляното, сгъната на перваза в кантората си. Мафията във филма е много по-слаба и пасивна, отколкото в книгата, някои моменти с нейно участие не са екранизирани и съответно, някои герои са спестени. За сметка на това Антъни Лапалия е много добър избор за ролята на мафиоза Бари Мулдано.

Не ми хареса образът на Марк Суей - и на двете места. Прекалено е печен за 11 годишно хлапе. Колкото и да го е научил животът на улицата, айде сега, това да не ти е "Неочаквана ваканция". А специално във филма Бран Ренфро много копира от играта на Едуард Фулронг (Джон Конър) в "Терминатор 2".

А най-хубавото от всичко е, че имам още няколко книги на Гришъм на Дива-та плюс достъп до две руски онлайн библиотеки, откъдето също може да се свалят книги.