18 ноември 2014

Изненадата


- Ама къде ще ходим?
- Изненада е.
- В The Mall ли отиваме?
- Не, стой мирен, ще ти хареса.
- На Playground-а ли отиваме?
- Не, казах ти, не отиваме в мол.
- Къде тогава?
- Стига вече, изненада е!
А през това време се придвижваме натагадък до Дома на киното в София, защото от 11:00 ще дават "Емил от Льонеберя", който му чета всяка вечер, преди да си легне. Когато съм в София де.
И така, пристигаме в Дома на киното, намираме си местата и сядаме и филмът започва. Анимация, дублирана на български. Симеончо обаче още не се усеща.
- А, Симеончо, кой е това там на екрана бе, тате?
- Къде?
- Там, вляво на екрана.
- А ... Емил от Льонеберя!
В този момент обявяват заглавието на филма и на светлината от екрана виждам очите му - още не вярва, че е на кино, да гледа "Емил от Льонеберя", още му се струва, че всичко е сън.
...
- И как таткото на Емил му викаше, когато направи беля?
- Еееееемиле!
Изненадата е успешна!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!