Робство, присъствие или съжителство?

Споровете как да наричаме периода между 1369 и 1878 година показват единствено комплексите ни.

Мен са ме учили, че това е периодът на турското робство. Официално го наричахме "османско иго", ма то си беше същото.

Вярно е, че не е било същинско робство, както на негрите в Америка примерно. Робът няма собственост, робът няма права, робът е нечия собственост, движима вещ - това е класическата формулировка на робството. Докато ние не само собственост сме имали, ами и търговия сме развивали, и занаяти сме практикували, а когато руските мужици дошли тук през 1877 дълго се чудили от какво точно ни освобождават.

Дойде демокрацията, и се почна: Луджев ли, Александър Йорданов ли, Стоян Ганев ли беше, та отиде в Турция и каза, че Априлското въстание било нещо като "махленска свада"; после заменихме игото с присъствие, с владичество, а сега вече си говорим за съжителство. 

Въобще, в гроба да се обърне дядо Вазов, който описваше как робът е счупил окови и е грабнал пушка за свободата си. За Ботев и Левски да не споменавам даже.

Интересно, дали в Турция се вълнуват как да наричат периода, в който са владели съседните им земи и народи? Там например битува схващането, че те (турците) 5 века са се грижили за нас, пазили са ни, привилегии сме имали, войници не са ни вземали, султанът и наша си църква ни е дал, да мирясаме най-сетне, като цвете в саксия са ни гледали едва ли не и въобще - баш рахатлък сме имали като поданици на Падишаха.

Което не се връзва нито с Ботьовите примери за турското правосъдие, нито с девширмето, така благородно представяно в последните години като някакъв страхотен късмет едва ли не, да ти вземат турците детето, нито дори с "диш хакъ", нито с Априлското и останалите въстания ... Все нормални за едно мирно, съвместно съществуване неща.

Тези дискусии показват само едно - колко сме малки и комплексирани и ще си останем такива за дълго време. И само дават поводи на онези, отвъд Босфора да се подсмихват под мустак колчем заговорим  за свободна България.

Робство е, робство беше. След като си длъжен фенер да носиш, щото си християнин, след като насила сменят религията ти, след като могат жена ти и децата ти да насилят пред тебе, а ти да гледаш безпомощно, след като могат да те убият безнаказано само защото си гяур, след като църквата си по-висока от турчин на кон не можеш да построиш, робство е.

А въобще да говорим за нещо друго ще можем единствено когато заведем турски държавник в Баташката църква и от там, от там да получим извинение за петте века насилие, беззакония и безправие.