16 май 2012

Вечното и непреходното

Той накара света да се смее.
Той накара света да плаче.
Той показа, че дори да си бездомен и без пукната пара пак можеш да се зарадваш на новия ден. 
Какъв "Аватар" бе, хора, какъв "Титаник"? 
Винаги дават за пример за хуманност речта на бръснаря в края на "Великият диктатор".
А аз обичам речта на Аденоид Хинкел в началото на филма. Поне веднъж на ден си я пускам. А когато бях тийнейджър се бях научил да го имитирам - ей в тази му реч.
Години по-късно, в "Моята автобиография" Чаплин споделя, че ако е знаел за действителността в Германия, никога не би направил този филм.
Ех, ако е знаел ...
Ако са знаели хората, дали щяха да се смеят? 
Ето приблизителния текст на това, което казва Хинкел в началото - преди първите овации:


Eh de strepnitz hültensekt, de Wiener Schnitzel mit de Lagerbierten und de Sauerkraut, eh de Flütensack-da-flörten, in Tomainia bis ein Straff, en da Blietzensack da klütsch, öh! iffläiner straff mitta ach ... Balonei! Baluni war sein Strütz mit setz eltensekter-klütn, ein da straff mit seiner Klatsch, eh! da Stratz mit seckedententer, mit seiner Tratsch, mit schkedeng, mein Allatidda, wieder straffen, di straffen, si straffen!
А любимият момент ми е в 3:20, когато Негово Превъзходителство се обръща към евреите, а след това към останалия свят, към който декларира само мирни намерения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!