Вече коментирах напъните на Министерството на земеделието да наложи "отгоре" правила в производството на мляко и млечни изделия - и нещата се развиват точно по начертания от мен сценарий. Държавата, в лицето на министерството се мъчи да определи някакви правила (да се запитаме къде беше същото това министерство през последните 22 години), които фирмите-производителки посрещат на нож и има защо:
Въвеждат се унифицирани критерии за производството на млечни продукти, за да се защитят интересите на българските производители. Ще се забрани на една и съща поточна линия да се произвеждат продукти от чисто мляко и с растителни масла.От бранша вече коментираха, че ще се стигне до фалити и закриване на работни места, защото бизнесът няма средства, които да инвестира във втора линия.
В предишния си пост застъпих тезата, че колкото и червени точки да си пише министър Найденов, докато колегата му Дянков има черни хората ще купуват евтиното "сирене" и въобще няма да се интересуват по стандарт ли е произведено или не. Въпрос на потребителски избор и финансови възможности. Поради тази причина у нас рядко се внасят качествени продукти - просто пазарът за тях е прекалено малък, да не кажа бутиков.
Друго ми е интересно в новината - подчертаната от мен реакция на производителите.
И какво се оказа, значи? Родният бизнес има силици колкото да произвежда боклуци. Мизерия. "Сирене" с палмово масло, соя, сухо мляко и пълнители. "Салами" с Е-та, течен пушек, сланина, сухожилия и дупета. "Кисело мляко" с картофено нишесте, мая за сирене и сухо мляко. Сухо мляко, внос от Литва, Полша или (по-лошото) Украйна, някъде от района на Чернобил. Изправен пред избора сирене или "сирене" да произвежда, родният предприемач избира кавичките. "Сиренето", дето струва 5 лв/кг, "сиренето", което съдържа сухо мляко, соя, палмово масло, "сиренето", произведено от работници, работещи за 300 - 400 лв на месец. А, забравих да спомена и химикалите, които се добавят за да "узрее" сиренето по-бързо - няма кой да чака технологични срокове. Интересно ми е дали тези мандраджии консумират собственото си производство и дали се престрашават да пробият на чуждите пазари?
А понеже си говорим за качество на произвежданите продукти, ще разкажа една история от не толкова далечното ми минало. Отивам в Литва и първата вечер си купувам от това кисело мляко на снимката вдясно - ама точно от него. В Литва освен 2,5% друго кисело мляко не се продава (изключвам 0,1%, ама то не е мляко) - останалото е сметана. Та аз по стар български навик си купувам наведнъж 4 кофички (забележете и грамажа). Съответно, ям каквото ям, обаче накрая последната я отворих някъде след 4-5 дни - беше се подула, а млякото се беше прокиснало. Не че не го изядох - но кога за последно ви се е подувало родно кисело мляко?
Да се върна към заплахата за фалит на родните предприемачи (не само от хранително-вкусовата промишленост). От едната страна имате качествения продукт, от другата е някакъв заместител. Философията на пазарните отношения обикновено е да се налагаш на пазара, като предлагаш най-високо качество за най-ниска цена. У нас обаче не е така - у нас на пазара се предлага възможно най-евтиния продукт, а качеството е каквото дойде.
Спечелените пари рядко се влагат в нови мощности, в повишаване на капацитет, в технологии, да не говорим за повишаване на квалификацията на персонала. Печалбата на фирмата се изразява в нов джип за шефа, цици за любовницата му, апартаментче за детенцето, шопинг в Милано за благоверната съпруга - или нещо подобно, но все в тая категория. Повечето родни предприемачи мислят с червата си, за съжаление. Ето ви дори конкретен пример от последните дни - пробития резервоар в Девня. Който се оказал в експлоатация от 1962 г - 40 години вече. Мислите ли, че семейство Баневи ги мисли тия работи - да се подменят старите съоръжения, да се купуват нови мощности? Мислите ли, че са обсъждали колко струва един нов резервоар? Дълбоко се съмнявам. Същата история и с "Брикел" - като го е купил Ковачки, като се е засилил да му инсталира веднага сероочистки, та направо го е подминал и спрял в центъра на Гълъбово. Стои си всичко както е било по време на комунизма и не се пипа да не би да се развали и да откаже да работи.
Аз, в един от заводите в които съм работил - ЗУМК Кремиковци - видях същата картинка - огромен едновремешен завод, огромно хале. Машинния парк - в общи линии на моите години. Заварките - все едно гледам картинки "Видове дефекти при заваряване" - толкова си можеха заварчиците. Купена линия за рязане, чакаме да дойде и газорезна машина. Тя пристига, но се оказва, че е купена, щото е била най-евтина. Произведена е за друг клиент, който се е отказал от нея; производителят я е закарал на панаир, където е сложил една табелка "Цена на мострата - 40 000 евро" - и моят тогавашен чорбаджия се е навил да ги плати. После, при монтажа и, се случи нормалното - "Ама ние това искахме, ама ние онова искахме, това да може, така да се пали, еди как си да реже ...". Ми искал си, пич, ма то пари струва, ма ти си си платил за базовия модел. А не да ми караш Лексус и в същото време в завода ти здравите стъкла да са по-малко от счупените, покрива му да тече точно върху новата линия за рязане и да я спираш при дъжд, зимно време да не можеш да си отопляваш цеха и в него да спят около 20 бездомни кучета. И подготовката за АКЗ (боядисване) да се ограничава до почистване с парцал и кореселин.
Какво си мислите, че произвежда този завод - метални конструкции?
Не - произвежда мизерия. При цена от 1100 лв/т за метални профили шефа ми пусна оферта за 2200 лв/т за метална конструкция от 60 т. Половината от парите ще отидат за материали, с останалите ще се плащат заплати, консумативи, боя, ток, контрол. Каква печалба, какви 5 лв?
Та си мисля, при положение, че родните производители толкова се страхуват да не фалират и да не закриват работни места - може пък и да е за добро, ако фалират. На тяхно място ще дойдат други собственици, които няма да мислят толкова с червата си и след фабриката за илюзии най-сетне ще затворим и фабриката за мизерия.
Друго ми е интересно в новината - подчертаната от мен реакция на производителите.
А понеже си говорим за качество на произвежданите продукти, ще разкажа една история от не толкова далечното ми минало. Отивам в Литва и първата вечер си купувам от това кисело мляко на снимката вдясно - ама точно от него. В Литва освен 2,5% друго кисело мляко не се продава (изключвам 0,1%, ама то не е мляко) - останалото е сметана. Та аз по стар български навик си купувам наведнъж 4 кофички (забележете и грамажа). Съответно, ям каквото ям, обаче накрая последната я отворих някъде след 4-5 дни - беше се подула, а млякото се беше прокиснало. Не че не го изядох - но кога за последно ви се е подувало родно кисело мляко?
Да се върна към заплахата за фалит на родните предприемачи (не само от хранително-вкусовата промишленост). От едната страна имате качествения продукт, от другата е някакъв заместител. Философията на пазарните отношения обикновено е да се налагаш на пазара, като предлагаш най-високо качество за най-ниска цена. У нас обаче не е така - у нас на пазара се предлага възможно най-евтиния продукт, а качеството е каквото дойде.
Спечелените пари рядко се влагат в нови мощности, в повишаване на капацитет, в технологии, да не говорим за повишаване на квалификацията на персонала. Печалбата на фирмата се изразява в нов джип за шефа, цици за любовницата му, апартаментче за детенцето, шопинг в Милано за благоверната съпруга - или нещо подобно, но все в тая категория. Повечето родни предприемачи мислят с червата си, за съжаление. Ето ви дори конкретен пример от последните дни - пробития резервоар в Девня. Който се оказал в експлоатация от 1962 г - 40 години вече. Мислите ли, че семейство Баневи ги мисли тия работи - да се подменят старите съоръжения, да се купуват нови мощности? Мислите ли, че са обсъждали колко струва един нов резервоар? Дълбоко се съмнявам. Същата история и с "Брикел" - като го е купил Ковачки, като се е засилил да му инсталира веднага сероочистки, та направо го е подминал и спрял в центъра на Гълъбово. Стои си всичко както е било по време на комунизма и не се пипа да не би да се развали и да откаже да работи.
Аз, в един от заводите в които съм работил - ЗУМК Кремиковци - видях същата картинка - огромен едновремешен завод, огромно хале. Машинния парк - в общи линии на моите години. Заварките - все едно гледам картинки "Видове дефекти при заваряване" - толкова си можеха заварчиците. Купена линия за рязане, чакаме да дойде и газорезна машина. Тя пристига, но се оказва, че е купена, щото е била най-евтина. Произведена е за друг клиент, който се е отказал от нея; производителят я е закарал на панаир, където е сложил една табелка "Цена на мострата - 40 000 евро" - и моят тогавашен чорбаджия се е навил да ги плати. После, при монтажа и, се случи нормалното - "Ама ние това искахме, ама ние онова искахме, това да може, така да се пали, еди как си да реже ...". Ми искал си, пич, ма то пари струва, ма ти си си платил за базовия модел. А не да ми караш Лексус и в същото време в завода ти здравите стъкла да са по-малко от счупените, покрива му да тече точно върху новата линия за рязане и да я спираш при дъжд, зимно време да не можеш да си отопляваш цеха и в него да спят около 20 бездомни кучета. И подготовката за АКЗ (боядисване) да се ограничава до почистване с парцал и кореселин.
Какво си мислите, че произвежда този завод - метални конструкции?
Не - произвежда мизерия. При цена от 1100 лв/т за метални профили шефа ми пусна оферта за 2200 лв/т за метална конструкция от 60 т. Половината от парите ще отидат за материали, с останалите ще се плащат заплати, консумативи, боя, ток, контрол. Каква печалба, какви 5 лв?
Та си мисля, при положение, че родните производители толкова се страхуват да не фалират и да не закриват работни места - може пък и да е за добро, ако фалират. На тяхно място ще дойдат други собственици, които няма да мислят толкова с червата си и след фабриката за илюзии най-сетне ще затворим и фабриката за мизерия.
Мисля си, че скоро няма да затворим фабриките за мизерия, за съжаление ...
ОтговорИзтриване