Игра на герои

Чета и се питам - защо точно тях?

За какво, какво толкова пък са направили?

Владимира Янева и Станимир Флоров - и двамата на висши административни позиции. По-са известни с връзките си вътрешния министър Цветан Цветанов, отколкото с резултати от работата си. Янева едва ли има нещо друго, с което да е известна, освен че досега всичката публична информация за нея говори повече за правонарушение, отколкото за правораздаване - адресна регистрация край морето, конфликт на интереси, и особено намирисва на натиск при кандидатурата и за председател на СГС. Да добавя и съветите и към Цецо Полицая за ползването на СРС-та (тъпичък се оказа Цецко).Станимир Флоров пък до този момент в професионално отношение освен че е кум на Цветанов, едва ли може да се похвали с нещо друго. Е, и със съмненията в неговия професионализъм и пригодност след случая "Мирослава". 

Та точно тия двамата ще ги гърмят ли? И то кой - Хамстера! Доста мазохистично ми се струва от страна на родния подземен свят, един и същи килър да го хванат за няма и 10 дни два пъти за едно и също нещо. В някои държави обикновено тия хора не стигат по-далече от близкия до полицията ъгъл, нашия не само с пръст не са го пипнали след първия арест, ами след няколко дни пак го закопчали. От друга страна след като при подозрение в атентат към висш полицай самата полиция се ограничава само да му състави протокол (един вид като в детската градина, "Извинявай, мило другарче, повече няма да правя така!") и аз да съм, и аз ще правя каквото си искам.

Но да се върна към въпросите си от началото - защо тия двамата и какво са направили?

Може би има връзка със заловения в Русе кокаин? Който, ако го шитнем официално като държава - тоест, продаваме го, а парите влизат в бюджета - може да ни върже пенсиите поне за тримесечие. 100 000 000 евра, по цени на господин премиера. 

Италия има своите герои в борбата с мафията - това са прокурорите Фалконе и Борсалино, убити в рамките на два месеца преди 20 години. Следствие от това беше и кампанията "Чисти ръце" в италианското общество - ефекта от нея е доста спорен. Когато убиха Борсалино стотици хиляди италианци демонстрираха по италианските улици срещу мафията. Фалконе и Борсалино станаха герои приживе, защото имаха зад гърба си присъди срещу мафиоти - едри или дребни, няма значение - имаха успехи в борбата с мафията.

Тук успехи нямаме, но имаме удобни медии. Нашите герои са леко литературни, леко измислени, леко набедени. Повече си играят на герои, отколкото в действителност са. А вероятно, съдейки по съдбата на италианските им колеги, едва ли искат да са герои в действителност.

Сега ще почнат едни отчети, едни невиждани успехи, едно намаляване на престъпността и за пореден път Цецко ще и пречупи гръбнака - този път не зная на коя, то не останаха престъпности - едра, дребна, организирана, неорганизирана, родна, чужда - всичко живо се е изпокрило. 

Просто и Цецко се готви да го играе добрия герой!