И душата в рая, и докрая

Една история от нета.

Возих сина си при баба му и за пръв път в живота си летях в бизнес-класа.
Впечатленията ми са смесени, от една страна креслата са по-удобни, менюто е по-интересно написано, но като цяло не е нещо особено, за тези пари очаквах повече. 

Посрещна ни едва ли не самият пилот и в движение ни подаде шампанско - оказа се, че това е стюардът, просто изглеждаше като министър на авиацията! А в цялата бизнес-класа бяхме трима, аз, сина ми и един индус с тюрбан.

Вратите се затвориха, самолетът започна да рулира към пистата за излитане. 

И изведнъж из-зад завеските на препълнената икономична класа се появяват две едрокалибрени копия на мадам Грицацуева: майка и дъщеря, майката на около 40, дъщерята на около 15. Усмихнатият министър на авиацията се приближи и между тях се проведе следния разговор:

- Извинете, виждам че при вас е празно, може ли да ни преместите с детето тук? Оттатък е задушно, от едната страна плачат някакви деца, от другата китайците се разправят, няма накъде да се обърнеш. Краката не можем да си изпънем. Просто мъчение за 4 часа. Можем ли да се преместим тук, моля Ви?

- Разбира се, няма проблем. Можете да седнете на този ред, но трябва веднага да ви предупредя, че след като не сте пасажери от бизнес-класата, не мога да ви обслужвам, но ...

- Ох, моля Ви, разбираме, нямаме претенции към храната - все ще се оправим. Да са по-широки креслата, и на това ще сме благодарни!

Мадам Грицацуева

- Момент, не ме оставихте да довърша. За съжаление вас няма да ви обслужват и стюардесите от икономичната класа, тъй като те са от другата страна на завеската. Така че ще летите без храна, без кафе и чай. Ако ви харесват условията, заповядайте, сядайте и стегнете коланите, защото след малко излитаме.

Грицацуеви се спогледаха, намръщиха се и без да кажат и дума в отговор на министъра на авиацията, се мушнаха обратно зад завеската. 

Стюардът забеляза, че със сина ми станахме неволни свидетели на разговора им, намигна ни и се усмихна. 

Аз го попитах:

- А ако те се бяха съгласили на условията ви, вие наистина ли нямаше да им сервирате, дори вода?

- Ох, моля ви, разбира се, че щях да им сервирам - и храна, и вода, чай и кафе ако бяха поискали. За храната ли да ми е жал? Просто има хора, които искат и риба с гъбен сос да хапнат, и в по-широки кресла да се настанят. За толкова години работа ако знаете колко пъти са ми отправяли подобна молба, но никой не се съгласява 4 часа да гладува. Дори ще ви издам една тайна: когато в икономичната класа сервират храната, тези двете ще се върнат и ще кажат: "Сега сме съгласни да погладуваме при вас".

 След час и половина Грицацуеви действително се показаха из-зад завесата и ласкаво попитаха стюарда:

- Къде казахте, че можем да седнем? Тук ли?

Стюардът обаче направи една тъжна физиономия и отговор:

- За съжаление вече това не е в моите права, ако беше до излитането, както предложих, заповядайте; а сега може да ви помогне единствено командирът, но той е малко зает в момента ...