Аз през живота си не мога да си представя такава история. И не знам що за фантазия трябва са имаш, за да я измислиш! Целият роман е изграден от отделни истории, като черга, като одеялце - баба навремето шиеше такива кадифени одеялца, от отделни парчета, червени, сини, кафяви, бежови - отпадъци от съседната шивашка кооперация в Плевен. И веднъж им каза: "Ти си представи колко шиене е това шев по шев, парче по парче." А още ги ползваме ...
И историята на Халед Хосейни е такава, от отделни парчета, с една нишка между тях.
Започва с приказката, която Сабур разказва на децата си. В пустинята, на път за Кабул, през далечната 1952 година. Приказка за един баща, който трябвало да даде едно от децата си на злия звяр, за да спаси останалите си. Приказка, разказана от един баща, който отива в Кабул, за да остави едно от децата си там.
Две деца, братче и сестриче. Абдула на 10 и Пари на 3. Майката им е починала при раждането на Пари, а баща им Сабур се оженил повторно. За Парвана, сестрата-близначка на Масума. Масума, която е ... "Всички те обичаха, Масума. А мене - никой. Защо така, сестро? Какво лошо сторих?". Парвана е влюбена в Сабур, но Сабур харесва Масума. Може ли да има по-красива близначка?
Парвана и Масума, които имат брат, Наби, който пък работи в Кабул като шофьор при един богат човек. Сюлейман Вахдати. Който един ден решава да се ожени. За най-красивото момиче, което Наби е виждал, Нила. Нила не може да има деца и на помощ идва Наби, който за добро го прави, сестра му Парвана е бременна, а и мъжът и има две деца от първия си брак, а не може да ги изхрани. Сюлейман, който получава инсулт един ден. Нила, която пише скандална любовна поезия, скандална и за времето си, и за мястото, и за автора. Нила, която е наполовина французойка и която емигрира с дъщеря си Пари в Париж. Наби, който се грижи за Сюлейман до последния му час. Наби, който веднъж вече е избягал от грижите за друг човек и който не иска да бяга всеки път. Наби, който казва на д-р Маркос "Вие сте оставили своята родина, своите приятели и своето семейство и сте дошли в този забравен от Бога град, за да помагате на моята родина и моите земляци. Как мога да ви искам наем?"; Наби, който живее близо до Тимур и Идрис, които емигрират през 80-те години в САЩ, бягайки от руснаците, но се връщат след падането на режима на талибаните, за да помогнат с каквото и колкото могат. Идрис, който в Америка се е изучил за лекар. Който купува телевизор и DVD филми и ги носи в болницата при малката Роши. Малката Роши, която е с разцепена от брадва глава. От чичо си, който е избил цялото и семейство в спор за земя. Която никой не очаква да оцелее. Малката Роши, която рисува как двамата с Идрис гледат филмчетата на DVD. Малката Роши, на която Идрис обещава, че ще осигури операция и лечение в Америка. Идрис, който се връща вкъщи, в Америка, чиито деца дори не подозират какъв различен живот водят от децата в Афганистан; Идрис, който отлага разговора с шефа си за операцията на Роши от днес за утре, за след седмица, докато накрая го споменава с половин уста и до там. Идрис, който един ден, след години, държи в ръцете си книгата на Роши. докато се реди на опашка за автограф от авторката. Роши е оцеляла и е в Америка. Книгата, посветена на "мама Амра и чичо Тимур, двата ангела в живота ми
Пари, която един ден през 2011 година среща своята леля, Пари.
И в крайна сметка се срещат - Пари и Абдула. След 60 години. Тя е с артрит. Той е с Алцхаймер и се влошава.
И кутията от чай. Тенекиената кутия от чай, в която малката Пари събира пера. "Те казват, че ми е време да навляза във води, в които скоро ще потъна. Но преди това ще ти оставя това на брега. Моля се да го намериш, сестро, за да знаеш, какво е било в сърцето ми, когато потънах на дъното.".
Кутията е пълна с пера, събирани от Абдула за Пари през годините.
Историята им подскача като ехо по върховете на планините, от рид на рид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!