Тайната история на сталинските престъпления

Епохата на "Големия терор" на мен ми е доста интересна и обичам да чета различни материали за нея. Най-странното е как огромната страна, която представлява СССР приема и преглъща московските процеси, преди това в края на 20-те години Шахтинското дело и делото срещу Промпартията, разкулачването, първите лагери, индустриализацията, Голодомор-а и как безропотно приема всичко. Как довчерашните съратници на Ленин, революционери, болшевики с партиен стаж отпреди Революцията в един момент се оказват вредители, терористи, немски, френски, полски, английски, японски и какви ли не шпиони. Най-странното е с какви посредствени хора са заменени - Ягода, Ежов, Берия, Вишински, да не ги изброявам.

Чудя се например, какво ли би било, ако Сталин не е успял да се наложи, ако е било изпълнено завещанието на Ленин, което препоръчва колективно ръководство и изолацията на Сталин от властта.? Какво ли би било, ако през 1935 г. Сергей Киров заменя Сталин начело на СССР? Какво ли би било, ако Тухачевски бе останал начело на Червената армия? 

Хубавото е, че историята в това отношение е точна наука, няма "или".

Преди седмица попаднах на тази книга, "Тайната история на сталинските престъпления". Автор е Александър Орлов, бивш служител на Чуждестранния отдел на НКВД. В началото на 30-те организира няколко шпионски мрежи в Западна Европа, след което през 36-та е прехвърлен в Испания като резидент на съветското разузнаване. През 1938 г. получил заповед да се яви на борда на съветски кораб в Антверпен, на който щяло да се проведе важно заседание. Орлов разбрал, че това е капан, и заедно със семейството си мълниеносно емигрира в САЩ. Последвали години на постоянна смяна на адреси и оглеждане през рамо за агентите на НКВД и ГРУ. От Америка Орлов изпраща писмо до Сталин, в което го уведомява, че ако НКВД репресира родителите на Орлов и жена му, той ще разкрие създадените от него мрежи. Заплахата подействала и Сталин не закача родителите им.

Не всички са имали късмета на Орлов (той е в Испания заедно с жена си и дъщеря си). Мнозина съветски агенти са имали семейства и роднини в СССР и те на практика са били заложници, че шпионинът няма да премине на другата страна.

... От време на време Ежов лично участваше в следствието. Разказвали са ми как няколко вечери подред той "работел" със стар болшевик, чиито заслуги пред страната били широко известни, и с жена му, също стар член на партията. Няма да ги назовавам с истинските им имена, защото се страхувам да не преследват децата им, които, по мои данни, са преживели сталинщината и смъртта на своите родители. Условно ще нарека старият болшевик Павел Иванов, а жена му - Елена Иванова ...
Обстоятелството, че Ежов е бил секретар на Централния комитет на партията не произвело върху Павел Иванов никакво впечатление и когато той започнал да го обижда и да го поучава, един вид че болшевикът е длъжен да пожертва нещо за партията, Иванов отговорил:
- Бих искал да знам какво вие сте пожертвал за партията? Аз нещо не съм чувал вашето име нито в нелегалното дни при Царя, нито в дните на Октомври, нито по време на гражданската война! Може би вие ще кажете откъде се появихте?
На Ежов му се наложило да преглътне този хап в присъствието на следователя, така че новината за това, как Иванов е отрязал Ежов бързо се разнесе сред сътрудниците на НКВД.