Едно време в естрадата работеше сатиричната двойка Громов и Милич. На последния жена му беше побъркана. Според мен се беше побъркала на тема преданост към комунистическата партия. Тя подозираше всички в шпионаж и пишеше доноси против всички, включително и против мъжа си.
Милич цял живот работеше от сутрин до вечер, лишавайки се от всичко и събираше пари за старините си. Имаше и пари, и злато, и диаманти, и антики. Старостта за него отдавна беше настъпила, но той продължаваше да си подработва. Когато веднъж Милич замина на гастроли, неговата побъркана жена събра всички ценности от дома им и ги занесе в КГБ, изразявайки желание да помогне.
Когато Милич се прибра и разбра за станалото, той припадна. А после отиде право в КГБ.
- Другарю полковник - обърна се той към тамошното началство, - аз цял живот работя като вол, за да подсигуря старините си. Жена ми е побъркана, ето ви справка ...
Полковникът:
- Гражданино Милич, интересно се получава. Вашата съпруга е побъркана и е решила да помогне на Родината. А вие, напълно нормален, решавате да си вземете всичко обратно ...
Милич видял в очите му безкраен път и казал:
- Разбирам. Довиждане.
Борис Сичкин, "Я из Одессы! Здрастье!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!