От пещерата, прозявайки се, излезе пълен, нисък мъж в стари доспехи и тръгна към рицаря.
- Какво искаш? - доста нелюбезно попита той.
- Къде е драконът?
- Аз съм неговият помощник. И доверено лице - той проточи шия и погледна зад гърба на рицаря. - А къде е откупът?
- Какъв откуп ..?
- Ежегодният. Пари, скъпоценности, и разбира се, девойка. Почакай - сепна се мъжът - ти не идваш ли от града?
- Не.
- Така си и помислих - въздъхна помощникът. - Тогава довиждане, бъди здрав.
Той се обърна с явното намерение да се прибере в пещерата.
- Ей, я почакай - извика след него рицарят.
- Какво още ти трябва?
- Аз дойдох да убия дракона.
- Не те съветвам - поклати глава помощникът. - Първо, драконът е могъщ и силен, ти с него няма да се справиш. А второ ...
И помощникът извади от ножницата си дълъг меч и застана в бойна позиция.
- ... аз не мога да ти позволя да преминеш нататък. Съжалявам, но ще ти се наложи да се върнеш.
- Аз въпреки всичко ще убия дракона - каза рицарят, изваждайки собствения си меч.
- Само през трупа ми.
Още с първите удари рицарят разбра, че срещу него има много силен противник. Но на него явно му липсваше практика, скоро се умори, започна да не му стига въздух, но очевидно не смяташе да се предава. Накрая помощникът се подхлъзна, полетя напред и сам се набоде на меча.
- Ох -въздъхна той, сядайки на земята. - Боли, боли ...
- Извинявай - каза рицарят. - Не исках ... но ти самият не ме пускаше при дракона!
- Глупак - каза помощникът. - Аз вече го убих ... преди шест години ... ти не разбираш ... още не си видял ...
И той повърна кръв, закашля се и умря.
Рицарят влезе в пещерата, но скоро се върна и претърси трупа. На пояса на помощника се намериха ключове от заключени врати и рицарят премина нататък.
В пещерата нямаше и помен от дракона. Зад първата врата се оказа съкровищница и рицарят ахна пред гледката, открила се пред очите му. Втората врата водеше към склад, в който се пазеха подарените от жителите на града месо, плодове, зеленчуци, прочути местни вина. Рицарят хапна набързо и продължи огледа си. Третата врата се скриваше зад себе си просторно светло помещение и когато рицарят влезе вътре, към него се обърнаха 5 очарователни глави - две червенокоси, две брюнетки и една блондинка. Девойките били почти голи, а самата обстановка в стаята ... Рицарят отстъпи бързо назад, заключи вратата и се облегна на нея.
- Така ... - прошепна той. - Така ...
Откъм входа на пещерата се чу рог и рицарят излезе навън. Там нерешително пристъпяха старейшините на града, до тях стоеше оклюмало магаренце, натоварено с тежките дисаги с откупа. Вързаната за него девойка вдигна очи и погледна рицаря и той нервно преглътна.
- Ние донесохме исканото - каза един от старейшините. - А къде е господин драконът? И кой сте вие ... Да не сте убили дракона?
- Не - казал рицарят, закачайки връзката с ключовете на пояса си. - Съжалявам, но не съм го убил. Аз съм неговият помощник.
- Какво искаш? - доста нелюбезно попита той.
- Къде е драконът?
- Аз съм неговият помощник. И доверено лице - той проточи шия и погледна зад гърба на рицаря. - А къде е откупът?
- Какъв откуп ..?
- Ежегодният. Пари, скъпоценности, и разбира се, девойка. Почакай - сепна се мъжът - ти не идваш ли от града?
- Не.
- Така си и помислих - въздъхна помощникът. - Тогава довиждане, бъди здрав.
Той се обърна с явното намерение да се прибере в пещерата.
- Ей, я почакай - извика след него рицарят.
- Какво още ти трябва?
- Аз дойдох да убия дракона.
- Не те съветвам - поклати глава помощникът. - Първо, драконът е могъщ и силен, ти с него няма да се справиш. А второ ...
И помощникът извади от ножницата си дълъг меч и застана в бойна позиция.
- ... аз не мога да ти позволя да преминеш нататък. Съжалявам, но ще ти се наложи да се върнеш.
- Аз въпреки всичко ще убия дракона - каза рицарят, изваждайки собствения си меч.
- Само през трупа ми.
Още с първите удари рицарят разбра, че срещу него има много силен противник. Но на него явно му липсваше практика, скоро се умори, започна да не му стига въздух, но очевидно не смяташе да се предава. Накрая помощникът се подхлъзна, полетя напред и сам се набоде на меча.
- Ох -въздъхна той, сядайки на земята. - Боли, боли ...
- Извинявай - каза рицарят. - Не исках ... но ти самият не ме пускаше при дракона!
- Глупак - каза помощникът. - Аз вече го убих ... преди шест години ... ти не разбираш ... още не си видял ...
И той повърна кръв, закашля се и умря.
Рицарят влезе в пещерата, но скоро се върна и претърси трупа. На пояса на помощника се намериха ключове от заключени врати и рицарят премина нататък.
В пещерата нямаше и помен от дракона. Зад първата врата се оказа съкровищница и рицарят ахна пред гледката, открила се пред очите му. Втората врата водеше към склад, в който се пазеха подарените от жителите на града месо, плодове, зеленчуци, прочути местни вина. Рицарят хапна набързо и продължи огледа си. Третата врата се скриваше зад себе си просторно светло помещение и когато рицарят влезе вътре, към него се обърнаха 5 очарователни глави - две червенокоси, две брюнетки и една блондинка. Девойките били почти голи, а самата обстановка в стаята ... Рицарят отстъпи бързо назад, заключи вратата и се облегна на нея.
- Така ... - прошепна той. - Така ...
Откъм входа на пещерата се чу рог и рицарят излезе навън. Там нерешително пристъпяха старейшините на града, до тях стоеше оклюмало магаренце, натоварено с тежките дисаги с откупа. Вързаната за него девойка вдигна очи и погледна рицаря и той нервно преглътна.
- Ние донесохме исканото - каза един от старейшините. - А къде е господин драконът? И кой сте вие ... Да не сте убили дракона?
- Не - казал рицарят, закачайки връзката с ключовете на пояса си. - Съжалявам, но не съм го убил. Аз съм неговият помощник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!