Уж всичко се прави за наше добро, уж комунизмът е свършил и вече всичко се плаща и безплатен обяд няма, и че като искаме да имаме пътища, ще трябва да плащаме, и че с електронните винетки един ден още повече ще плащаме, щото тогава всяко пътуване ще ни се таксува, а не като сега веднъж плащаш, и после цяла година трошиш пътищата, та Лилито трябва да ходи с един багер да ги оправя.
Ама не и се получи съвсем. По-скоро беше нещо така като Мария-Антоанета и оня лаф за хляба и пастите. И то не за друго, ами просто щото прекалено дебелашка е сметката за това, по колко лева на месец се получавало, пък като не му изнася на някой, да си седи у дома.
То не по 8, и по 2 лв на месец да е годишната винетка, не е в цената работата. Първо - досега не видяхме файда от това, че цената на винетката беше 67 лв, няма основание да смятаме, че като стане 100 нещо ще се промени. То на дупките по пътищата им е все едно колко е цената на винетката.
И второ - дали аз ще си седя вкъщи, дали ще излизам някъде или няма да излизам, дали ще ида някъде или няма да ида с колата си не е работа на министъра да ми определя какво ще правя. Аз съм този, който определя какво ще прави министъра, аз съм му работодателят все още.
Така че Лили-то да си гледа диетите там и багерите, мисленето не и е силната страна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!