Иконата Достойно ест |
Виолета Николова, бивш директор на Агенцията по вписванията си е дала сама на себе си 48 000 лв бонус за "достойна за уважение работа".
Интересно разбиране за достойна работа има госпожата, не може да се отрече.
За мен достойна за уважение работа вършат учителят и лекарят, но досега не съм чул учител да е получил бонус за добре свършена работа или за достоен труд. За лекарите се чува чат-пат - къде не им ги дават, си ги вземат сами, та някои пълнят новините.
Очевидно обаче греша.
Всъщност, списъка с достойните за уважение работи може да бъде разширен до безкрайност - машинисти, миньори, пилоти, шофьори, стругари и т.н., но рискувам да превърна поста си в "Да живей, живей Труда!". Но като написах миньори, се сетих за стачката на миньорите от Марица Изток само преди месец - и тя беше за бонус, само че за разлика от случаите с Нели Нешева и Виолета Николова първо беше фиксиран в договор и второ - не беше по 48 000 лв на калпак. И тогава реакциите бяха срещу наглите миньори, позволили си да си поискат обещаното им.
Тогава никой не каза, че техният труд е достоен за уважение; пък и какво да им уважаваш, какво се оплакват - да са учили навремето, да са станали нещо друго, нещо различно от миньори.
Баба ми разказваше за онзи мъж, чиято жена починала и трябвало да я погребват в някакъв проливен дъжд. Погребали я, а той като се прибрал, седнал да си почине и казал "Ей, добра работа свършихме!". Баба нищо не споменаваше за бонус, от което си вадя заключението, че не е била съвсем добра и въобще не е била достойна за уважение тая работа.
А най-странното е, че аз където и да отида бонуси няма. Примерно, започнах в Мелексис, там като на новобранец в първите 6 месеца бонуси не ми се полагаха, а когато вече ми се полагаха аз напуснах малко преди да ги раздават; в Дженмарк подобна история - имало бонуси за Коледа и Великден в размер на една заплата, ама то било преди години, сега вече не (то сега вече и Дженмарк май не съществува в България); в Булсан имаше новогодишен бонус в размер на бутилка вино и един италиански кекс, там му казват pannetone. И толкова с бонусите, нито в Химремонт, нито при Джуджи, нито в ЗУМК, нито сега. Или поне за мен няма. Което не ми е болка за умиране, тъй като никога досега не съм очаквал някакво извънредно възнаграждение за труда си. Просто като подписвам договор, винаги е било ясно казано - от мен се очаква това, това и това, съответно получавам толкова и толкова.
Че то все едно да подпиша договор, и на първия месец да изнудя шефа си за повишение, щото говоря език. После да му искам пари и за това, че съм компютърно грамотен. Или че мога да шофирам. А затова, че мога да чета и да пиша, направо не знам какво да си поискам, само с бонус няма да мине.
И винаги съм се гордял със свършеното от мен, независимо от калта, с която съм заливан на някои места. Времето е показало, че аз съм бил правият, стореното от мен стои и се вижда, и се помни.
Само че хората, които си раздават бонуси за добре свършена работа, за достойна за уважение работа и прочие оправдания на гузната съвест така и не разбират, че Времето е единствения съдник за това, колко добре са свършили работата си и дали е достойно да я уважават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!