Симеончо има някакъв предмет, викат му "Околен свят" и май замества едновремешното "Родинознание" или "Роден край", не помня вече какво точно беше, 30 години са минали от времето, когато бях като него. Аз навремето по тоя предмет за Варшавския договор и СИВ учех, ама то днес нито едното, нито другото го има.
На какво точно ги учат днес децата не знам, но след като и дядо Вазов са впрегнали в политкоректността, май на нищо няма да ги научат.
Мен на времето не са ме учили нито за Ерол, нито за Анухи. То верно, че тогава Ерол нямаше, имаше Емил, но въпреки това, въпреки че още от 1-ви клас ми набиваха в главата 500-те години турско робство, не знам защо не съм възпитал у себе си някаква омраза към турците.
Нито към циганите, нито към арменците. То и цигани тогава нямаше толкова, а арменец на живо за пръв път видях чак при демокрацията.
Не че е лошо да се възпитават децата в дух на толерантност, напротив, напротив. То светът вече не е същият, не е като едно време.
Ма седя, гледам го Симеончо как се мъчи с Анухи и Ерол и си мисля, дали и Ерол в момента се мъчи така или за него това в учебника се отнася за само за българчетата, щото те са мнозинство (засега) и за тях е задължително да са толерантни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!