Целият свят два дни вече пали свещи пред френските посолства.
И ние, вече, барабар Петко с мъжете, и ние ходим да оставяме цветя и да палим свещи пред амбасадата.
И ние сме #JesuisParisien, както бяхме #JesuisCharlie преди няколко месеца.
Президентът Плевнелиев и той се отчете.
Въобще, държим се като част от едно голямо сплотено семейство, което преживява заедно както мигове на радост и щастие, така и на нещастие и скръб.
Само преди две седмици един руски самолет беше свален над Египет. Загинаха над 200 пасажера, семейства, малки деца ... на снимката е "главният пътник", 11 месечната Дарина Громова, загинала по време на първото и последно пътуване със самолет.
Тогава обаче нямаше цветя пред руското посолство, нямаше свещи, нямаше го и президента Плевнелиев да изрази съчувствие и съпричастност в трагедията ... Нямаше хаштагове, нямаше страници във Фейсбук и туитове, нямаше извънредни новини, нямаше консултативни съвети и повишени мерки за сигурност по границите.
То вярно, първо не се знаеше каква е причината за падането на самолета, после се заговори за ракета, за бомба, за тероризъм, но накрая се разбра за какво става въпрос. Вярно е и че руснаците не си падат по подобни сълзливи истории, не се трогват от цветя, свещи и хаштагове, при тях като стане нещо такова стискат зъби и първо бият, после питат. Тъй че и файда от солидарност тогава не би имало, ма поне да бяхме се показали хора.
Добре е да си солидарен. Добре е да подадеш ръка на човек в нещастието и тъгата му, да го подкрепиш с каквото можеш и да му покажеш, че не е сам. В крайна сметка, хора сме, човещина е, а и убиването на невинни хора само защото нещо си там не ти харесва никога не може да бъде оправдано.
И в единия, и в другия случай.
Така че е добре и когато си солидарен, да не си избирателно солидарен.
Когато си избираме кога да бъдем солидарни и кога не, кога да палим свещи и кога да подминем с мълчание, от цялата тази криворазбрана солидарност ми се повдига.
И в единия, и в другия случай.
Така че е добре и когато си солидарен, да не си избирателно солидарен.
Когато си избираме кога да бъдем солидарни и кога не, кога да палим свещи и кога да подминем с мълчание, от цялата тази криворазбрана солидарност ми се повдига.
Та по тази причина, с двуседмично закъснение аз поне ще кажа: #яглавныйпассажир!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!