А защо обичате бате Бойко?

Защо ли?
Ами защото е по - Човек от народа от Човека от народа. Защото е по-умен от всичи ни, взети заедно ("Майка ми ми даваше пари за френски, ама аз ходех да ритам топка"). Защото е по-възпитан от английски джентълмен ("Кажи, Масларова, нещо дъвчеш, не те разбирам")....Ех, тоя бате Бойко.
Че как да не се умилиш, като му четеш стенограмата от срещата в Ню Йорк?
"Елате, има баница и луканка. И българско вино ..."
Ех, емиграция, емиграция, нерадост, "Облаче ле, бяло", гурбетчии, немили, клети, недраги - и сред всичко това баница и луканка. И вино ... да се беше присетил бат Бойко, и малко сиренце да донесе, в захлупците ... Представям си го, лети бате Бойко с Луфтханза, а на Хийтроу го спира митничар:
"May I see your luggage, sir?"
"Какво бе? ... Цецо, тоя кво иска бе? ... Кво иска бе, я му обяснете, че аз реагирам на Congratulations, General! ... Не барай там, щ`и ръгна една бе ...к`во ми дъвчеш, не те чувам? ... Не барай захлупците бе, армаган нося на емигрантите в Ню Йорк ... ОСТАВИ ЛУКАНКАТА, ШЕ ТИ ШИБНА ЕДНА БЕ!!!"
Че как да не го обичаш, такъв простичък и непринуденичък... като Никита Сергеевич...като късния Брежнев ... като Тодор Живков ... като орисията ни, да си поставяме чучело начело на държавата.

Билярдна маса

На пръв поглед - маса като маса... Но само на пръв поглед.

Obscura CueLight from Gizmodo on Vimeo.

Гара - Гара - Гара - Гол!

За първи път от много време имаме такъв център - нападател. За няколко месеца това момче си спечели любовта на цялата публика и заслужава обичта на феновете. Това е малка част, от играта на думи.

Панегириците на демокрацията

От известно време посещавам периодично един блог - няма да му правя реклама в момента, който се интересува ще разбере за кого става въпрос и сам ще го намери. Собственикът на блога е определено не само "десен" по политически убеждения, нещо повече - той е откровен костовист. И до такава степен се е превърнал в неявна трибуна на Костов и ДСБ, че всяко изказване на Иван Костов се обожествява, коментира се в по няколко поста, създават се едва ли е оди за това колко велик човек е Костов, какъв лидер е и прочие глупости. 

За съжаление огромна част от хората в България получиха своето образование по време на комунизма и начина им на мислене е формиран от комунистическата образователна система (моето включително, аз не правя изключение в случая).

Забравените панегирици от времената на Тодор Живков с нова сила избуяват днес, този път по адрес на Иван Костов и Бойко Борисов. Дори ще припомня едно четиристишие от сборника "Априлски сърца" от 1981 г.:

В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев

и мойто сърце ръкоплеска във името на живота.

Виждате ли, няма име. Не е посветено на Живков. Можем да го отнесем и към Борисов, и към Костов. В блога, в който коментирам, с чиста съвест може да се отнесе към Костов. 

Тъжното в случая е, че бивши неуспели комунисти водят борба срещу бившите комунисти, обяснявайки колко е лош комунизма с чисто и единствено комунистически прийоми. Да не говоря, че абсолютно по изпитаните стари начини, сините Матросовци се хвърлят да запушат амбразурите на опонента си не с голи гърди, а с измишльотини. За тях римската поговорка "Пред фактите и боговете мълчат" очевидно още е на латински и не им е известна. 

Ето за какво говоря:

Колкото до правителството 1997-2001, ще цитирам следното; когато Иван Костов стана министър-председател на Република България завари:

1. Месечна инфлация 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резерва е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща да 16 % официално и над 25% реално заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв.=12 долара.
6. Средна пенсия 18000 лв = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение “ на мутрите. Власт на СИК, ВИС, ТИМ, 777 и др. такива. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП“ бизнесмени“.

Какво остави след себе си Иван Костов? Ето какво:

1. Месечна инфлация 0,2 % – годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплта 250 лв = 125 долара.
6. Средна пинсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изилация и свободно пътуване из Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България- намален до 9,5 милиарда долара.
10. Прогонване на мутрите от живота на народа и държавата. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
11. Започна да има ред.

Проблемът е там, че това не са факти, а "факти". И този начин на говорене се наложи още в зората на демокрацията у нас - само и само да се опонира на тогавашната БКП от десницта се специализираха в "хвърлянето" на бомбастични изялвения, неподплатени с доказателства и без грам истина в тях. Дори и този юнак, който се опитва да ме обори, може да се подкове малко - зер интернет има, да провери. И ще му стане ясно кога беше Луканов и кога дойдe Костов; колко била месечната и годишната инфлация в България по времето на Костов; колко милиарда долара плати Виденов през 1995 г. по главницата по външния дълг на страната. 

От друга страна, аз задавам въпроси - като например какво направи Софиянски, та доларът за една нощ падна от 3 500 на 2 200 лв; защо не оставихме този финансов корифей да продължи да управлява, за да свали доларът до 300 лв? Откъде Костов взе пари за да плати 3,5 млрд долара (според опонентите ми) външен дълг; откъде взе пари да вдигне пенсии (гордо заковани на 65 долара от Костов) и заплати? 

Не отричам усилията на Костов - все пак нито България е изчезнала от картата на света, нито сме умрели от глад. Но канонизирането на живия светец ми идва в повече. И то при положение, че през 2001 г. хората ясно му показаха, че ще гласуват за всяко едно магаре, което е различно от Костов.Да не говорим за постоянното натякване кой за какво е виновен и кой е извадил България от калта (извадена ли е въобще?). Панегириците на демокрацията не съдържат възхвала за продажбата на "Балкан", забатачването на "Кремиковци", далаверите на Юлия Берберян, бездействието и паниката при задържането на медиците ни в Либия, странните срещи на Богомил Бонев с шефовете на СИК и ВИС, след които лепенките изчезнаха от витрините на магазините, но пък рекета си остана; изборът на Джейлан Холдинг за изпълнител на каскадата "Горна Арда", която и до днес не е завършена. Странен и необясним е трансът, в който изпадат клакьорите на Костов при споменуването на името му - все едно чувам "Сталин, Сталин". Наистина е сляп онзи, който не иска да види - и е жалко, когато нивото на фактите се принизява (всъщност не е мръднало от там) до дрънкането на откровени несъстоятелни глупости. И най-странното е, че много хора не си задават въпроса - "Абе, това защо стана така?". 

Жалкото е, че когато навремето Желю Желев каза във "Всяка неделя": "Не е възможно да си легнеш комунист и да се събудиш социалист", отговорът който дойде от Партийния дом (тогава още БСП беше там) - че и демократ не може да се събудиш ей така, защото си решил - не го чуха много хора. 

За съжаление 20 години по-късно все още има хора, за които демокрацията все още се измерва със силата, с която крещят "Долу БКП!". Доста от тях имат проблеми със съвестта и очевидно не могат да я заглушат. Но си задава въпроса, за пореден път - колко е умственият багаж на човек, който говори на килограм. Който не признава фактите, а думата "аргумент" единствено му навява неприятни спомени от математиката.

Сънят ми

Онзи ден ми се обади един колега - викна ме при шефа в Прага. Не е приятно да те викат на килимчето и се притесних (въпреки че няма за какво, до тук съм наред с работата) - навик от казармата. Подпитах тук - там, подразбрах за какво ме викат - в действителност не беше нещо страшно и не ми "триха сол на главата".

Вечерта обаче, не знам дали от напрежение или от притеснение, сънувах странен сън. Сънувах че отивам до Пирдоп, при братовчед ми (откъде накъде при него?!), а той е някъде на полето, коси си сеното. И аз трябваше да отида там. Пътьом (не бях сам, с един приятел бях) към нас се присъедини един момиче, циганка... Та тая циганка ... А бе вървим си ние из полето, и в един момент тя започва да ми се натиска, да се гали в мен, в следващия момент бяга пред мен и се смее, после пак се приближи до мен, понатискахме се ма малко и пак побягна пред мен. За какво беше, какво искаше от мен - в смисъл, не беше от ония сънища, дето им викат "мокри" и се сънуват в пубертета обикновено - така и не разбрах. А не помня и дали стигнахме до братовчед ми заедно.

Както и да е, на другата сутрин само това помня от съня, каквото беше с циганката. Знам, че не е хубаво, но точно какво е било не зная, а и нямах време да ровя в съновници.

Отидох до Прага, минах си по каналния ред,  в общи линии за глупости се разкарвах, а на връщане попаднах в едно задръстване на магистралата. В един момент трябваше да се престроя, чехите не ме пуснаха лесно, но все пак един ми отстъпи място пред него.  И докато седя така малко на криво, зад мен (в моята лента) мина един юнак с едно черно Ауди и ми се стори, че ме закачи. Но нямаше удар, не се видяха повреди по него, той не спря - нищо ми няма, сторило ми се е.

Прибрах се във Влашим, и чак на другия ден видях, че не ми се е сторило. Че наистина ме е закачил - верно, леко е, буквално на една боя е минал, та неговата боя е сега по моя калник. Но поне нямам по-сериозни повреди, това се чисти с парцал и разтворител.

Сънят ... малка циганка - малък проблем. И си мисля: "В офиса ти се размина, ама оная циганка не е била за офиса!".

И все пак ... сън, сън ... предсказва.

Приказка

Смях се сълзи!
Не съм предполагал, че може да е толкова интересно!

Хиподил

Песента е страхотна. И текст, и музика. Въобще, Хиподил бяха много яка група и жалкото е, че хората масово я свързват единствено с Бате Гойко и Скакакуец. Не че не ми харесват, напротив - Бате Гойко е събирателен образ на българския неудачник от годините на прехода. Като се абстрахира човек от прекалено нецензурните текстове на песните им (все едно западноеврепоейските им еквиваленти са различни), като се заслуша в музиката - китарите им са много яки, ритъма е страхотен.

"В любовта няма нищо за крадене,
Ражда се или умира..."