Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 

Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...

Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 

Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.