Любопитният равин

В полски град ксендзът и равинът били близки приятели.

Един ден равинът помолил ксендза да му позволи да присъства на изповед — много му било интересно да види как става това.

Свещеникът се съгласил и пуснал при себе си в тъмното помещение равина.

Пристигнала жена, почукала и когато свещеникът й отворил прозорчето, казала:

— Отче, съгреших, дойдох да се изповядам.

— Какъв ти е грехът?

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш „Отче наш“ десет пъти, ще внесеш 100 злоти за църквата и ще ти е простено.

След малко пристигнала втора жена.

— Съгреших, отче!

— Какво?

— Прелюбодеяние, два пъти.

— Ще кажеш 20 пъти „Отче наш“, ще внесеш 200 злоти за църквата и ще ти е простено.

В това време телефонът позвънил и ксендзът станал да види кой го търси. Равинът решил, че вече му е ясно всичко и заел мястото му:

— Какво си съгрешила, дъще? — попитал следващата изповядваща се.

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш 30 пъти „Отче наш“, ще внесеш 300 злоти за църквата и можеш да отидеш да се чукаш още два пъти.

Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.