Техният 10-ти ноември

Котката на своя пост

 Когато се роди синът ми, като ходехме при моите родители Парашкева беше още жива, ама момченцето новородено, бебе още, тя животно, колкото и да е чисто, пак разни паразити може да му лепне, та ги криехме взаимно един от друг. Криенете обикновено се изразяваше в това тате да гушне животинката и да я занесе в една от стаите, където да я затвори с думите “Дойде и за тебе 10-ти ноември". Да кажа, че Парашкева гледаше като Тодор Живков на 10-ти ноември ще е пресилено, животинката си беше прирордно интелигентна (все пак аз съм я възпитавал), та се отнасяше към ареста си с разбиране. 

Не мога да кажа същото обаче за парламентарната група на ГЕРБ и Тъпанаря от Банкя в частност. Едните са като изгубено стадо овце, не знаят ни къде да идат, ни какво да ядат, ни що да правят, няма и кой да ги издои, да ги почисти. Попадането им в ситуация „Сами срещу всички“ само лъсва липсата на парламентарен опит - и това хора като Лъчо Мозъка, младата надежда на парламентаризма ни Александър Ненков (на 37 години има 12 години трудов стаж като депутат), които от 2009-та не излизат от Народното събрание. Тези хора изведнъж се събудиха от летаргията, в която се намираха, няма го вече Бащицата да им казва какво да правят, та трябваше сами да се справят със задачата. Не им се получи особено, но все пак говорим за Конституцията на страната и тия юнаци така и не научиха, че има един чл.83, в който се казва: 

Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси

Пък после се сърдят, че на единия му викат „Мозъка“, па на Цветето му затвърдиха прякора ПКП. 

Също така има и един чл.111, който урежда оставката на Министерския съвет пред новоизбраното Народно събрание. Дали да е лично в Парламента или дистанционно, по пощата с някое мюре не е казано, но пък е казано следното:

 В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет

Днешната пресконференция на Бойко просто за пореден път показа какъв прост човек имахме 12 години начело на държавата - прост, необразован, глупав, тъп и неграмотен. То не беше раздаване на депутати под наем (не е само този път, то не бяха „моите“ депутати, то не беше „те да предложат, ние ще го гласуваме“), то не беше неглижиране на парламентарния контрол, то не беше кафе с оставка с председателя на Народното събрание.

Просто за тия неграмотници дойде техният 10-ти ноември. Ако не са го разбрали досега, ще го разберат на следващите избори.

Интериорни идеи

Имаме една къщичка в провинцията.

То къщичка е пресилено да се каже, бая имот си е, наследствен. Там се е родил тате, там е расъл, там е живял до 13-14 годишната си възраст, когато е дошъл в София. Сега имотът е наполовина негов, наполовина на сестра му (леля ми). 

Имам доста сериозни планове за този имот, той първо трябва да стане на 100% мой, това един ден да ми дойде до главата, ще трябва да се оправям с роднините си финансово. Ако ми издържи джоба, ще го стегна и ще си го направя по мой вкус. Прадядо ми навремето го е строил този имот за да има къде да живеят. Аз, като му гледам мерките, направо се чудя как селската община им го е дала този парцел преди 100 години - то верно, накрай село е, ама е къде 2,5 дка по сметки от Гугъл Мапс.

Та както и да е.

Снимката е илюстрация на това какво смятам да направя там.

Поживём - увидим.

Четата на спасителите

Първо беше Жоржи. Ако не си спомняте, той взе 17% на президентските избори през 92-ра. 17% на избори с над 5 млн гласували, това са около 800 000 гласа! И това само с две реплики: "Не ме гледай умно, българино!" и "Кажи си приказката, Бероне!". Не, не ми обяснявайте, че 800 000 души са ходили да му четат обещанията и програмата, няма такъв филм. Жоржи си беше и си остана най-обикновен палячо и шут, но се пишеше политик. То не беше баща-основател на СДС, то не беше супер-успешен сценарист в Холивуд, то не беше треньор на олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка и лично на Негово Височество принцът на Уелс и това всичко заебано нейде на майната си и си дошъл у нас да работи на полу роду за едната гола заплата.

Да бе!

После, в началото на века се появи Царят. Негово величество беше още по-кратък и лаконичен, каза "Вярвайте ми!" и хората така масово му повярваха, че за разлика от Жоржи, който вкарваше по 10-12 човека в Народното събрание, Царят вкара 120 депутата наведнъж, отделно една специално създадена партия-фантом му открадна 3,5% от гласовете. Там циркът беше голям, то половината депутати дори не бяха и сънували някога Народното събрание, в следващия момент се оказаха вътре за 4 години! И както споменах, Царят каза "Вервайте ми!" и народът му поверва. Е, тая с 800-те дни не стана, хората пак си останаха бедни, но по негово време влязохме в НАТО, а в лично качество човекът си върна имотите, малко ли е? Е, и некои курви направиха много пари, както пее Ицо Хазарта, бая позахлебиха покрай Величеството, но това е тема на друг разговор.

След Царя се пръкна Бойко. За Бойко доста съм писал в блога си, единственото, което мога да добавя е че това е съвършенният популист. Прост, необразован, алчен, арогантен и нагъл, и тази карикатура е начело на държавата от 12 години. Преди това си игра на кмет на София, само си спомнете колко пъти пуска водата в езерото "Ариана". Отделно ходеше като изоглавен да асфалтира наляво и дясно, отделно по негово време се оказа, че са му фалшифицирали подписа под една далавера с едни имоти за сина на Иван Драшков - бе как от толкова кметове след 1989 година само на тоя му фалшифицираха подписа? Да не отварям уста за излагациите след 2009 година, като министър-председател вече. Само да спомена, че още я измазваме оная стая на КПП Малко Търново, дето като я измажем, и ще ни приемат в Шенген. Но пък народът си гласува за него като за спасител. То вече и не гласува де, Бойко отдавна е усвоил сталиновият принцип, че е важно кой брои гласовете и се подсигурява там да не стане издънката. 

Бареков ще го пропусна, там беше ясно, че тоя Спасител няма да става и че той ще е активен докато съществуват парите на КТБ. Благодарение на тези пари стана и депутат, и евродепутат, стига му толкова - 4 години по 5000 евро на месец не са малко пари, няма какво да го мисля. 

Сега обаче идва Слави. Слави, който не участва в нито един предизборен дебат, който си избра никому неизвестни хора за депутати (подобно на Царя), който има дебилни искания за промени в изборните правила, който без дума да каже излезе втори на изборите онзи ден. С една телевизия само. Нищо няма да направи, нищо няма да се получи - единственото, на което се надявам е наистина да си удържи на думата и да не влиза в коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. За широка част от хората Слави е собственик на корпорация, която си направи телевизия, а след това и партия. Но за около 17% от населението Слави е спасител. На инат ли гласуваха за него, много ли са дебилчетата, които израстнаха с "Шоуто на Слави" по телевизията, не знам, но Иво Христов има много сериозни основания да каже "80% от българския народ са дебили".

Скъпото удоволствие

Това какаду много загрижено за демокрацията стана изведнъж.

Много се е загрижил Любен Дилов-син за цената на едни (евентуални) нови избори. Ма щяло много да струва, щото тези били скъпи, пък то едни следващи не може да не са скъпи. 45 милиона стрували машините за гласуване (бързо, лесно и удобно) само.

Е да де, ама те тия машини на следващите избори няма да ги купуваш, нали вече веднъж си ги платил? Или всяко едно пътуване на Любен Дилов му е много скъпо, щото освен бензина и хотела той си смята и цената на колата? 

Евтино, скъпо, няма значение - изборите са инструмент на демокрацията, основният инструмент. Ако трябва, 5 пъти ще правим избори, това е за предпочитане, отколкото да гледам дебилни коалиции, крепящи едно крадливо и некадърно мнозинство, чиято единствена работа е да убеждават обществото, че ако не са те, Джоунс ще се върне. 

Всъщност, много мразя разни политически пеперудки - като Яне, като Томичката, като Гошо Дантелата, сега и този; беше в Гергьовден, коалира се със СДС навремето (беше и депутат май в едно Народно събрание в началото на века), в по-близко време беше в коалиция с Бареков - въобще, здраво се интересува от политика човекът, келепир има в тая работа. Не се е оставил едното писателствуване да го храни само, то първо не са ония години, когато баща му се е хранил само от писателската си работа, второ - я го виж Сашо Йорданов до къде я докара, ако не беше Бойко да му метне едно кокалче с евродепутатството, съвсем я беше закъсал. Та Любо няма да се остави така по течението, ей го, няма и 10 мин откак го избраха за депутат и гледа да си остане такъв, че на едни нови избори знае ли се? И като един Мишо Тройката същи тръгва да плаши гаргите: ма изборите щели пари да струват, дайте сега да видим, да се договорим, да не плащаме.

Така е, изборите са скъпо удоволствие, но удоволствие, което си струва.

Месо няма

Москва, 6-ти ноември някъде през 70-те години. Опашка за месо пред магазина, като допълнение вали силен сняг.

Излиза магазинерът и казва:

- Другари, камионът от месокомбината е тръгнал, но месото няма да стигне за всички, затова евреите да напуснат опашката.

Около една четвърт от опашката с неохота си тръгнала.

След около час магазинерът отново се показал:

- Другари, камионът е вече на входа на Москва, до час ще е тук, но месото няма да стигне за всички, затова - безпартийните да напуснат опашката, да останат само членовете на Партията.

Половината от опашката също с неохота си тръгнала.

След час и половина чакане, при засилен снеговалеж магазинерът се появил отново и казал:

- Другари, камионът пристигна, сега го разтоварват, но месото наистина е малко, затова нека да останат само ветераните от войната.

С мърморене по-голямата част от опашката си тръгнала. След като се отдалечили магазинерът казал:

- Другари, вие сте най-вярната опора на Партията, на вас мога да кажа: месо няма! Съжалявам да ви го кажа сега, но не можех да го кажа пред безпартийните или пред евреите. Съжалявам още веднъж, извинете ме и, ако може въобще да го кажа, весело посрещане на празника утре.

Тръват си останалите, един върви и си мърмори:

- Хм ... евреите пак се уредиха!