Пътуване: Теснолинейката

Локомотивът, правен в завода в Решица.

Нашите приятели ни бяха приготвили пътуване с влак, с нещо като теснолинейка. С парен локомотив, ретро вагони. Ние се уредихме в едно отделение в предната част на вагона, само за нас. Зад нас в салона беше голяма навалица, а както разбрахме от Отилия, имаше голяма част от Румънска Молдова, пък те там били по-прости от останалата част на Румъния. 

Самото пътуване не беше кой знае какво, освен че трая около 2 часа в едната посока. Успяхме да си поговорим, да подремнем, да разгледаме ландшафта, да почета. По линията имаше 4 спирки, на втората имаше fast food с местни специалитети - лангош, което както и да го въртим, си е мекица, унгарска мекица. С бира върви добре, пълнежът е от кашкавал и сирене. Това му е хубавото обаче, ядеш местна храна, не са хамбургери, пици или друг традиционен fast food. У нас навсякъде са кебапчетата и кюфтетата, друго няма. Или рядко има.

Накрая на пътуването, на последната гара Вишу де Сус вече си беше голямото ядене - мешана скара, 2 наденици, 2 кебапчета и пържола. С изключение на пържолата, другото не ставаше за ядене, лангоша на междинната спирка беше по-добро попадение.

Самият влак си е пуф-паф с помощта на дървени въглища. Ретро-вагоните яко друсаха, не им бяха много читави ресьорите. Поне се отваряха прозорците, имаше и открити вагони, но за тях не можахме да хванем ред. Отилия ни обясни, че от Моканица, първата гара, има 4 влака за деня, в интервала межде 8:30 и 10:00 сутринта, но записването ставало по интернет седмици предварително. Има и нещо като фолклорна програма на последната гара, но не е нещо особено. Нашите молдовски спътници се включиха много активно в танците, бяха една група от ОФ-баби, много активни и забележими. Имаше и много млади хора, една фотографка, която постоянно снимаше и постоянно ми влизаше в кадър, но това да ми е проблема. 

Спирка за зареждане на локомотива и за дегустация на лангош.

Абе готино беше, разнообразихме се.

Билети като едновремешните на БДЖ

Локомотив на гарата, направен за разглеждане

Време за раздяла

Това е моята първа кола.

Всъщност, беше.

Шкода Фелиция, от 1996 година. Бензин, 1,3, с газова уредба. Харчеше много малко, 5,7 на бензин, около 6-7 л на газ. Икономична, непретенциозна.

Купих я с парите, спестени от първия ми гурбет в Италия, 2 000 евра. Много път съм видял с нея - купих я на 82 000 през 2004, 2009 я дадох на тате да я продава когато беше на 170 0000. Ползвал съм я като служебна, после се научих да не го правя. За 5 години ми създаде проблем на пътя само веднъж, в Димитровград, но го оправих на място. С нея се ожених, с нея пътувахме с Малкото Кате напред-назад из България в началото, и Симеончо возехме. Ма няма климатик, ма няма ел. стъкла и ел.огледала, голяма работа - нали вози. Един минус имаше, ръждясваше яко. И в Чехия като бях преди години, като се разговорих с колегите за коли и им споменах, че имам Фелиция и всички едно казваха: страхотен двигател, много икономичен, но много ръждясват.

После си купих Фабията, а сега карам Октавия. Фелицията я дадох на тате - първо да я продава, после да я кара до село и обратно. Ама започна да дава проблеми, едно се развали, таман го оправиш и друго се обади - то не бяха помпи, акумулатори, радиатори. На 25 години е все пак. Ръждяса съвсем, грохна, остаря.

Дойде време да се разделяме.

Интервютата, които ще ни липсват

Ще мине време, ще минат години и един ден ще си спомним за безкрайно тъпите монолози на Бойко Борисов. По всички въпроси и на всякакви теми.

Ще си спомним, защото по бай Тошово време нямаше интернет, нямаше live stream във фейсбук, нямаше Севда ТВ, но пък имаше цензури и редактори, които внимаваха Първия партиен и държавен ръководител да не се изложи. Излагациите на другаря Живков се брояха на пръстите на ръцете и се разнасяха апокрифно из държавата, от уста на уста.

Излагациите на Тъпанаря от Банкя чет нямат. То като се почне от о бозе почившия му дядо, та се мине през филията с мас и захар, гуменките и топката, та се свърши до монолозите от джипката и фейсбук пресконференциите от кухнята в Банкя, където цялото Политбюро на ГЕРБ, строено в две редици му слушаше глупостите. И аз доста съм го коментирал и в блога си, и на друго място, където съм автор. Коментирах, коментирах, па спрях - то може ли да обхванеш необятното, простотията Бойкова можеш ли да я обхванеш, да я обясниш, да му стане ясно на самия него какви глупости ръси и какъв простак е?

Телешките пържолки за кучето, намерило тялото на убитото момиче в Перник помните ли?

А ритането на топка в работно време?

За изтеклите записи за чуждите премиери, дето ги е е*ал с 200?

Но пък в началото всичко беше розово. Интервюта за мъжката библия "Плейбой". Гостувания на Кеворкян във "Всяка неделя" и псевдо-философстване. И при Слави, и то не веднъж. За Иван и Андрей да не споменавам, и там беше в началото.

Бойко.

Ще ни липсват тези интервюта един ден, тези монолози, ще ни липсват ...

Пътуване: Салина Турда

 Салина Турда е мина за каменна сол в Румъния, експлоатирана още от ранното Средновековие и особено активно във времената на Австро-унгарската империя, когато Трансилвания е била част от империята. Аз за пръв път влизам в такава мина, в мина въобще и трябва да си призная, бая са се постарали румънците. Паркингът пред мината е огромен, вътре работят климатици, има и асансьори за двете нива в галериите (за асансьорите яко се редиш на опашка, поне 20 мин чакане), има и осветление. На едно от нивата (галерия Франц-Йосиф) е направен и детски кът, на второто ниво (галерия Мария-Тереза) пък има подземно езеро, вкарали са малко лодки и може да си направиш водна разходка.

Стените са от сол, и заради изпаренията и влагата от човешкото присъствие климатиците работят на макс, за да намалят конденза. Иначе е впечатляващо да се видят слоевете каменна сол, натрупвани с векове и после изкопани, и съответно изядени през вековете. Освен асансьорите има и стълбища, от галерията Франц-Йосиф до повърхността са 13 етажа, изкачват се за около 5-6 минути без да си дава зор човек. На всеки етаж има и годината, когато съответния слой е бил достигнат или е бил започнат, не разбрах много добре, но се вижда как колкото по-надолу слизаш, толкова по-малка е разликата между слоевете в години.

Навсякъде е осветено, направо не можах да повярвам каква атракция са направили румънците от една проста мина за каменна сол. А солта, както всички добре знаем, в Средновековието е била една от най-търсените стоки, не случайно в английския език думата заплата (sallary) има корен от думата за сол. Нашите приятели Каюс и Отилия бяха много горди с наличието на тази мина на тяхна територия, един вид "Едно време ние сме снабдявали цяла Европа със сол". Не че имат някаква особена заслуга за географското положение на мината, нито за нейната експлоатация - в крайна сметка, едно време е била австро-унгарска мина, но работниците да били румънци, ако това е някаква заслуга.

Не съм геолог и не мога да тълкувам геоложките слоеве на солта, но е видно натрупването им през вековете и би било доста интересно, ако някой може да каже на какво се дължат различните дебелини, различните форми на слоевете, техните шарки. 

Ето това сме ние в мината

За България знам, че имахме мини за каменна сол в Родопите, поне така ме учиха в четвърти клас, но такова нещо като Салина Турда нямаме, определено румънците са ни изпреварили с нея.

Наред с геоложките слоеве е видно и подземното
езеро в галерията Мария-Тереза

Дървените рамки са пълни с графити. Основните гострумънцитеи, освен румънците, са
унгарци и сърби.

Докато чакате за асансьора нагоре може да се поразходите по стълбите. Катеренето
на стъпалата е доста полезно, като се има обилните количества храна, които поръчват Каюс
и Отилия.Снимката я направих от 10-11 етаж от общо 13. Катето и Отилия почти не
са мръднали от мястото, където ги оставих.

Естествено, има и музей на миньорския инвентар.

Язък за усилията

Това е Петър, Петър Москов. Доктор Петър Москов.
Известно време го раздаваше министър на здравеопазването, иначе го раздава политик, демократ, с десни убеждения и убеден антикомунист. Антикомунизмът му се състои да разправя как чичо му навремето е бил Георги Димитров на избори. Всъщност, това е и същността на политическата му дейност. Като министър не направи нищо особено и запомнящо се, всъщност не, направи нещо запомнящо се - първо, избра си циганите като социално слаба прослойка за да натрупа малко обществено доверие на техен гръб. Не че след Петърчо насилието над медиците от страна на циганите спадна, остана си същото - чат-пат се случва да набият някого. Обаче Петърчо, а ..?
Също така Петърчо остана в историята и с въвеждането на пръстови отпечатъци при постъпване в болница. Не че няма точене на Здравната каса с фиктивен болничен престой и лечение, има си. И наистина трябва да се пресече. Само че да въвеждаш пръстови отпечатъци в ХХI век в държава в Европа малко така издава ограничени умствени способности. Нещо, което може да се види само в Африка и онези страни, на които им викаме "развиващи се" за да не им кажем "недоразвити".Доктор Москов го раздава и партиен лидер, и партиен строител. В смисъл, отцепи се от ДСБ, направи си собствена партия, тръгна по избори, макар че подадените за него гласове са в рамките на статистическата грешка и едва ли се разширяват извън семейните връзки на ангажираните с партийното строителство негови съмишленици. Но както и да е, Петърчо участва на изборите, дори прави коалиции и с други десни файтон-партии, кроят планове как ще възстановят десницата, как ще развиват България по пътя на десния консерватизъм и т.н. абсолютни глупости. И аха да се осъществят, аха да поеме съдбините на България в мощната си консервативна десница, и да вземе да се появи един Жан Виденов, от нафталина, отпреди 25 години, от времената на дивия преход, хиперинфлацията и приватизацията; един Жан Виденов, който си кюташе кротко 25 години в Пловдив, преподаваше си тихо и мирно в някакъв колеж, стоеше настрана от политиката; един Жан Виденов, който изведнъж реши да се върне в политиката, събра отнемай-къде други такива динозаври като него, изтупани от нафталина политици от БСП от 90-те години, направи един Ляв съюз за свята и чиста република и взе, че спечели повече гласове от Петърчо и неговата партия. То се оказа, че това не е толкова трудно, в крайна сметка файтон-партиите във файтон-коалицията на Петърчо са събрали цифроми и словом къде седем хиляди глас. Един нафталинен Жан Виденов събра над 9000 гласа, без да се обяснява излишно какъв велик политик, демократ и стратег е.
Вероятно не е знаел, че Петърчовия чичо е бил Георги Димитров на изборите. Но то от Жан Виденов какво да очакваш, той официално много малко знае. Язък му на Петърчо за обединението и за усилията, толко пара и всичко в свирката!

Советское игристое

Хората в цял свят знаят, че "Шампанско" е вино, произведено в областта Шампания, Франция. Французите до такава степен са се погрижили за защита на виното, че: 1. Пенливи вина, произведени в други региони на Франция не могат да се наричат "шампанско"; 2.Пенливи вина, произведени в други части на света не могат да се наричат "шампанско"; 3. Шампанско се прави от определени сортове грозде; 4. Французите са запазили наименованието "шампанско" за виното си още през 1891 година - много преди съществуването на Европейски съюз, географски марки и названия.

Шампанското е вино за ежедневна консумация на богатите хора или за празнична консумация на по-бедните - рождени дни, Нова година, други специални поводи. 

В Съветския съюз обаче не е така. В страната на победилия социализъм изведнъж решават, че съветските работници имат право да пият шампанско когато си поискат, че не само буржоазията, но и пролетариатът има право да пие шампанско и след като френското шампанско е скъпо и не стига за всички ще си го произведем сами. Така в средата на 20-те години на ХХ век в Съветския съюз започват да се произвеждат първите бутилки "Советское шампанско". Разликите са в технологиите, отгоре на всичко руснаците първо не подбират от какво го правят, стига гроздето да е с необходимата захарност, и второ - разрешават транспортирането на гроздето от точка А до точка Б на необятната съветска страна с което пращат по дяволите всякакви изисквания за еднородност на винения материал, за географски произход, за качество. Отделно тапите вместо коркови вече са пластмасови, ама това да му е проблемът на съветското шампанско. Другарят Сталин е взел необходиите мерки да осигури шампанско на трудещите се, на стахановците и инженерите в необястната съветска страна, които искат да си позволят чаша шампанско след напрегнатия работен ден в мината (примерно). Тази грижа на другарят Сталин е дала резултат в две направления: всяка тъпа руска п**ка утолява жаждата си с шампанско, ако не с водка, и второ - в дебилния навик да се пие шампанско при посрещането на Нова година. 

Въпросът е защо германците не могат да произвеждат "шампанско" и наричат пенливото си вино sekt, а братушките продължават да си произвеждат "Советское игристое" или както там му казват пачемутките? И не само - що за идиотизъм е да приемеш закон, с който да забраниш шампанското, произведено в Шампания и което по цял свят го знаят като "шампанско" да се нарича "игристое вино", а производството на Воронежкия ликьоро-водочен завод да се кичи с гордото название "шампанско". Дори само за територията на Русия да говорим. В тази връзка не разбирам как Моет си спря производството само и само да угоди на Джуджето от Кремъл и да смени етикетите на вече подготвени за износ в Русия партиди. Чак пък толкова ли зависят от това какво ще продадат на мужиците? 

Впрочем, като толкова ви е добро шампанското, къде го изнасяте бе, братушки?

Любопитната Ива

Едно е да си завършил Харвард, друго е да си изкарал двуседмичен курс в Harvard Business School.

Едно е да си неква тъпа путка, да завежда на шефа кефа и за 1 година да имаш 0 привлечени чужди инвестиции, друго е да събереш 620 кандидати за инвеститори за няма и два месеца. От тези 620 10% да останат са 62 чужди инвеститора, от тях всеки да инвестира по 500 000 евра са 30 милиона.
Едно е да си Ива Николова и да правиш свирки на бат Бойко, друго е да си Ива Николова от ПИК и да трябва да зададеш смислен въпрос на министър Петков.

А интересно, като толкова се интересува от дипломи Ива Николова, защо не си поговори за дипломи с:

• Цветан Цветанов - "юрист" с диплома за учител по физическо и следдипломна квалификация по право от УНСС, националната юридическа ковачница;

• Калина Илиева - родоначалник на термина "калинки" в управлението на ГЕРБ;

• Георги Харизанов - специалистът по напоителни системи, управление на фирми и дясна политика, който до ден-днешен не знае какво точно учи и как точно се казва учебното му заведение;

• Тетка Цецка - с диплома от рабфак, с неясно защо ръчно написан номер.

И това само на пръв прочит, на прима виста. 

Ма не беше толкова любопитна Ива Николова навремето.

Всъщност, не бива да се учудвам.

Ако изглеждаш като пенсионирана проститутка и работиш като "журналист", защото вече не се котираш за проститутка, но в крайна сметка трябва да си заслужиш хляба, най-вероятно ще ти се наложи да правиш нещо, което правят проститутките. Странно е, като гледаш цялото това правителство с техните дипломи и го сравниш с трите кабинета на Тъпанаря от Банкя, които сумарно не могат да стъпят на малкия пръст на Кирил Петков, странно е как въобще имаш сурат да се правиш на толкова любопитен.